Шарко

Това е историята на един  Шарко...:
Шарко:
 Здравейте,името ми е Шарко и живея в едно закътано селце в Родопите.Стар съм и съм преживял вече много неща.Като по-млад работех при овцете,трудех се цели дни за стопанина ми-дядо Дори и пазех кошарите цели нощи.Работех неуморно,но не получавах нищо-нито ласка,нито обич,нито достатъчно храна...просто си седях на тежката верига и се чудех,кога ли ще свърши тази болка...
 Един ден,когато имах малка почивка,седнах пред портата на дома си.Загледах се,видях съседната къща,работещите хора,животните.По едно време се зададе една кола,беше по-различна от каручката.По-голяма и не се теглеше от магаре.От нея слезе една мадама.Тя водеше на кожена каишка една грациозна хрътка.Изправих се и се опитах да я извикам.Жената ме погледна изпод очилата си и дойде до моята ограда.Усмихна се и ме погали.Тогава излезе стопанинът ми и я попита какво търси тук.Тя отговори,че е внучка на бабата от съседната къща-отивала да я види..,но като ме видяла се спряла да ме поогледа.Тогава дядо Добри заяви,че съм бил просто един помияр,който му служел за работа.Момичето се обърна и тръгна към къщата.Оттогава не я бях виждал повече,а това беше най голямата ми мечта-тя ме беше харесала и сигурно искаше да ме вземе...на топло пред някоя камина,обичан и поглезен щях да се чувствам идеално.
 Минаваха месеци,аз работех ли,работех.Овците си вървяха,а аз ги наглеждах.Една сутрин дядо Добри дойде при мен и ми каза,че нямало да го има 3 дни поред.Заръча ми да пазя без него,да гоня вълците и да ходя да виждам малките агнета.Опитах се да му кажа,че няма да успея,но той явно вярваше в мен.Както и да е,замина си.Първата нощ всичко беше наред,обаче на втората нещо страшно се случи.Дойдоха вълците и отмъкнаха няколко овчета.Помислих си,че няма да се върнат,докато не дойде и третата нощ-те пак се върнаха,взеха още овци,но нападнаха и мен.Бяха два вълка,но ми се нахвърлиха и отхапаха едното ми ухо.Цяла нощ вих сам самичък,вих за помощ.
 На сутринта,от съседната къща излезе мадамата с хрътката.Толкова се зарадвах да я видя!Започнах силно да лая и да вия.Тя се обърна,видя ме и бързо затича към мен.Отвърза ме и ме вкара в колата.Заведе ме при някакви хора и те накараха болката ми да утихне...От този момент заживях при нея,на топло,обичан-както си мечтаех.
 Минаха много години и се наложи да се върна на село.Собственичката ми-името й беше Мария и  си беше намерила мъж и скоро в дома щеше да се роди бебе.И така се върнах отново на село,но заживях в къщурката на баба Цецка.Тя се грижеше за мен много по-добре,галеше ме и показваше обичта си...беше много по-приятно,отколкото в онази схлупена къщурка.Тук си живях цели 6 години...това,че сега съм болен и стар ,и че скоро ще си отида от този свят обаче,не означава,че някога ще забравя баба Цецка и любимата ми Мария.Моята история свършва тук.Аз ще трябва да затворя очи,а вие,ще трябва да помислите дали има някой като мен,със стопанин като дядо Добри-нека му помогне.Може да съм куче,може да съм просто работник...но и аз имам душа!
Източник:аз