Тайната

Слънцето проникна между клоните на дърветата. Проблесна и озари стаята ми в ярка и непрогледна светлина. Закрих с ръка очите си, а след това дръпнах завесите на прозореца. Със ставането си събудих кучето си, Бони, което се бе излегнало на леглото.
- Ставай момиче, слънцето изгря, време е за разходка!
При изричането на думата разходка, тя скочи и едва не ме събори по стълбите!
- Лидия излизаш ли? – Извика майка ми която тъкмо си обуваше обувките.
- Да мамо, ще разходя Бони!
Обух кецовете си и излязох от къщата. Слънцето проблясваше по пътеката. Гората беше близо и, разбира се, както всеки друг ден се запътихме към нея. Тя винаги е била най-прекрасното място за нас, място където можеш да седнеш и да мислиш цял ден, където можеш да отидеш когато си тъжен и празен отвътре... както съм се чувствала винаги...
Докато разсъждавах над себе си чух скимтене, много познато скимтене. Огледах се. Изведнъж станах рязко от земята.
- Бони, Бони момиче къде си? – тя не се виждаше никъде!
Скимтенето пронизваше сърцето ми! Една сълза капна от окото ми когато в същия момент видях силует на човек който мина като стрела през дърветата! Без да се замисля тръгнах да бягам след него в гъстата гора се по - навътре и по – навътре..
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация