Add to cart Animation
05.01.2016
Котки
Полезно
0

Едно коте живееше край нас безпризорно. Ала как? В състояние просто позорно: гладно, грозно и мръсно, караконджо  същи! Аз смилих се и рекох да го взема във къщи. Поставих му мляко на пътните плочи. След малко гледам: лочи. Поставих му млякото близо до прага. Излочи и него веднага. Поставих му млякото в своята стая. И в нея, по стълбата, то влезе накрая. "Бонжур!"-аз му казах и вратата затворих. Но, глупав наивник, защо ли го сторих! Видяло се в клопка, то зъбки обели, изфуча, изкатери се по пердето с дантели, бутна рафта със книги, счупи вазата скъпа, във водата от нея, без да ще, се изкъпа, после мокро до кости под долапа се пъхна и оттам в тъмнината измяука, настръхна, в прах и пух облепено същество жълтооко... Аз, изплашен, вратата му отворих широко и то стрелна се вънка по стъпалата, сякаш ми казваше: "Да живей свободата!".                                        Стих от  Валери Петров. Източник: Учих го в училище.



Вход    Регистрация
Коментари (0)