Гората на вълка

Статията е авторска

"Гората на вълка"-1част

-Ауууууу!

-Джейн, събуди се!-прошепна Джон и разтресе тялото на сестра си.

-Какво има, кое време е? Мама и татко още ли не са се прибрали?

-Не, точно за това те будя! Ставай да ходим да ги търсим!-Джон нервно се изправи и неспокойно зачака сестра си.

-Готова съм да тръгваме!-двете деца бавно се измъкнаха от бунгалото и рязко отвориха вратата.

Нощта в гората беше ужасяваща. Дърветата бяха покрили гората и призрачен повей се носеше навсякъде

 в нея. Децата се постреснаха ,но събраха смелост и продължиха пътя си. Беше толкова тихо ,че се чуваше само тихото шумолене на есените листа.

-Ето!-извика Джон-Погледни! Следи на човек!- Джейн погледна следите и неспокойно дръпна Джон да продължат по-напред

Дълго време вървяха те, а нощните птици свиреха с вледеняващ глас.

-Ооо, Джон, да не би....

Изведнъж , от едната им страна се чуха леки стъпки.

-Ооу, това е вълк!Дръж се Джейн!

Стъпките бавно, бавно се приближаваха, а децата трепереха и се надяваха това същество да не е това от ,което се страхуваха. През призрачната мъгла се проявиха жълти очи....след това и една остра муцуна...

Да, но това не беше обикновен вълк. Съществото беше върколак.....Джейн се гушна в Джон, а той и прошепна:

-На три бягаме...едно...две...ТРИ!

Децата побягнаха, а хищника ги подгони. Вече бяха изминали десет минути.  Децата почнаха да се изтощават , но не губеха надежда.  Вълкът беше ппо-бърз и вече ги настигаше.....

-Не се предавай Джейн!-викаше брат й -Още малко....!Скоро ще му се измъкнем!

И ето, че Джейн се преумори и кракът и се схвана. Тя падна на земята, но Джон продължи да бяга.

-Джоооооон! Помогни ми!-извика тя.

Но брат и не я чу. Вече се беше отдалечил напълно достатъчно....

Следва продължение.....