Здравейте имам домашна котка,казва се Касиопея,но цялото семейство и вика Мърла. ще прави година скоро,но се държи като малко коте и е дразнещо понякога. Като беше мъничка,бях неотлъчно до нея,а беше само на 3 седмици. Понякога е ближех по ушето,за да ме чувства по-близка,винаги я държах в мен,ъдето отидех си я носех със себе си,дори понякога до магазина. Но,почнах училище и майак ми я гледаше,и тя плачеше по ЦЯЛ ден,е ок тогава беше бебе,но по малко от година по късно,не търпи да е без мен. Просто като излезна от стаята,моментално отива на вратата или прозореца,и почва да плаче. понякога плаче с часове,и не знам какво да направя,че да спре.. А,иначе,е гледана с МНОГО любов,никога не е удряна,никога не и е причинявана някаква болка,никога не сме и крещяли,е само 1-2 ,и то не много. Винаги е била гледна като човешко бебе,дори я нося на ръце и заспива в мен,никога не е проявявала агресия,много ли съм я разглезила и как да спра това ? А, иначе като съм в стаята не оказва особена привързаност,освен ако не е гладна,или идва при мен да спи и да се гуши