Тарантулите са най-големите паяци в света – най-дългият представител - Голиатът достига 12 см дължина, а с опънати крака 30 см. Съществуват над 800 вида тарантули. Подходящи за начинаещи тераристи са Чилийската роза (Grammostola rosea), Мексиканската червеноколенеста (Brachypelma smithi), Мексиканската огненокрака (Brachypelma boehmei) и Хондураската къдравокосместа (Brachypelma albopilosum), защото са спокойни и по-слабо отровни. По-предпочитаните са женските индивиди пред мъжките, защото живеят повече и са по-спокойни. Тялото на тарантулата е покрито с къси и блестящи косми. Менюто ѝ е доста разнообразно. Предпочита насекоми като щурци, скакалци, хлебарки, ларви на бръмбари, червеи и др. Ако имате по-голяма тарантула може да ѝ давате и малки гущери и гризачи. Характерно за тарантулите е линеенето. С увеличаването на възрастта кожата започва все по-рядко да се сменя. Като се появи новата кожа, те не трябва да бъдат пипани около седмица, защото още не е укрепнала. При отглеждането на тарантула, трябва да внимавате много да не падне дори и от ниска височина, защото това може да бъде фатално за нея. Отровата на тези паяци не е силна и може да предизвика само алергична реакция. Отглеждат се в стъклен терариум, който се затваря добре, за да не могат да излезат на вън, но трябва да им осигурите кислород. Не е задължително да има съд с вода в терариума, но трябва да се следи за влажността на торфа. Трябва да имат убежища, защото обичат да се крият – клони, камъни, кори от дървета и др. Скрит паяк, не трябва да се вадите с голи ръце, защото може да Ви ухапе. Температурата в терариума трябва да бъде между 22 и 30 °С. Тарантулите се отглеждат по отделно, защото са агресивни една към друга.
|