За мен:

Още от малка много обичам да пиша написала съм "Тайната гора" "Анастасия" "Ледено сърце" "Малкият жребец" "Сърцето на долината" "Минал живот" и "Човек-животно" сега пиша "Мъртво вълнение" Някой от сайта ако също пише да ми пише да разменяме идеи.. също рисувам и мога да пея

*** "Анастасия" ***
Водата бе студена. Вълчия вой ехтеше сред дърветата, луната надвиснала над езерото проблясваше и озаряваше с лунна светлина върховете на планината. Анастасия седеше на камъка и въздишаше тежко, тя най-сетне бе разбрала каква опасност я грози и какво щеше да стане ако те разберат.
Една стрела се заби до крака и, всичко заглъхна за миг, тя се протегна взе внимателно стрелата и я огледа.
- Печата - прошепна тя.
Гръм от пистолет заглуши щурците в тревата.
- Ловците - тя скочи от скалата и се гмурна в студените води, за миг прелестната и опашката се появи, русите и коси се сплитаха на плитка докато тя вече плуваше към стадото сирени в дълбините на морето.


*** "Малкият жребец" ***
- Никол много добре си се справила с Никси - извика Ема която се бе подпряла на оградата.
- Ема, мина толкова много време - Никол скочи от коня и прегърна братовчедка си.
- Как си Ем?
- Добре съм мила, ти сигорно живееш като принцеса покрай тези всички коне!
- Да разбира се знаеш че, това винаги е била моята мечта - тя погали Никси по челото.
- Мхмм, хей да пояздим, избери ми ти кон!
- Хмм да видим ела в конюшнята, ще ти изберем.
- Взели сте си прекрасно място сред планините и... има си и гора.. тази гледка уауу..!
- Да изкарахме късмет.
Те пристъпиха прага на огромната конюшня. Един от конете Дейман изпръхтя и затропа с копита.
- Хей миличък, това е Ема - Ники го погали по гривата и му даде вкусен морков.
- Той ще стане ли..? - замечта се тя.
- Този красавец, няма да се справиш с това момче, нека продължим... Никси е с мен, Алфа е с наранен крак, Спирит става но не!
- Ами тя - Ема посочи към една очарователна бяла кобила която се бе свила в един ъгъл.
- Аврора... тя е прекрасна, но и предстой раждане! Мисля да си с прекрасната Роксан - Никол посочи към една черно-бяла кобила.
- Роксан... спомням си я когато бях дошла тук преди 4 години тъкмо се бе родила.. толкова сладко конче! - Ема погали коня по корема.
- И е много умна, хайде да ги оседлаем - Никол взе седлото и го метна на гърба на кобилата.
- Хей.. кой е това? - Ем погали кучето, който беше влязло в конюшнята.
- Това е едно от новите ни кучета Калипсо, породата му е Акита Ину и е страхотен пазач!

Блог (12 статии)