За мен:

За мен...казвам се Никол.Можете да ми викате Ники.МомИче съм! Повече информация НЕ давам и НЯМА да ви дам.

„За отчаяните няма друго лекарство, освен надеждата.“
Шекспир


Моята история
Студ. Само това помнех онзи ден, докато...не ме осиновиха.
"Беше студен, зимен ден. Снегът се сипеше тихо, тихо. Вече бе покрил всичко. Имах късмет, че съм снежнобяла. Така никой не можеше да ме види. Бях ли поредната изгубена топка косми - кална, мръсна, мокра, необичана и...нежелана. Усещах, че не съм. Усещах, че съм специална, но как?
Вървях без посока. Изпитвах глад, но вече бях свикнала на това чувство. Легнах под един заснежен храст. Слях се със снега, и...заспах. Предадох се. Бях се оставила на студа да ме отнесе. Затворих очи, и се предадох.
Снегът вече почти ме бе покрил. Бях на прага на смъртта. Изведнъж, чу глас. Момичешки глас. Момичето се наведе над мен. Свали якето си, и ме зави с него. Самата тя остана без топлина. Едвам отворих очи.. Момичето ме беше взело в ръце, и...ме прегръщаше! Усещах нови чувства в мен. Усетих любов, обич, топлина.
- Вики, здравей!- каза нежно момичето. Аз се отпуснах в ръцете й, и заспах..."

Блог (89 статии)