За мен:

Poseidon's daughter .
Елена размишляваше, докато следваха птичката.Дали всичко това бе истина? Или пък това бе някакъв капан или нещо подобно? Тя си играеше със сребърния полумесец на врата си. Изведнъж го погледна. Ами да! Защо има такава верижка? Откакто се помнеше я имаше. Погледна Зак и Итън. И те имаха такива верижки-Зак, златна със слънчев диск, навярно, а Итън черна с черен, блестящ камък. Може би и те...
-Хей, Зак, откъде имаш тази верижка?-попита тя.
-Честно казано откакто се помня я имам, веднъж питах майка си и баща си, казаха ми, че някакъв далечен роднина ми я дал, когато съм се родил.
-Хей, и на мен така ми казаха!-каза Итън, дочул разговора им.-Не знам какъв е камъкът.И ти имаш такава верижка, красива е-каза той и хвана полумесецът на верижката на Елена между пръстите си, за да я разгледа.
-Да, красива е.Единственото наистина мое нещо. О, и Боби-усмихна се тя на кучето.
-Не съм твой-вирна обидено муцуна той-нямам притежател, живо същество съм.
-О, извинявай-каза Елена и го почеса зад ухото.
-Продължаваме ли?-попита малкото славейче.
-Да, разбира се-каза Зак и продължиха да вървят, мълчеейки.



Трите срещи на Оливър Феликс с мопса Макс
Още от колата, в която качихме транспортната клетка на Фели, той усети, че се случва нещо. Нещо наистина голямо. Мърдаше нервно ушички, душеше из клетката...искаше да излезе, естествено, защото бе свикнал да се шири из голямата си триетажна клетка и из четирите стаи на апартамента. Пътуването не беше кратко, трая около час и половина и Фел съвсем се отчая от престоя си в малката клетка. Колата спря. Фели усети това и се размърда неспокойно, може би развълнувано/не съм добра в точното определяне на заешките чувства/. Обдуши въздуха възбудено и нослето му зашари по пръчките на клетката. Излязох от колата и я извадих. В това време от другата кола, тази на приятелите на баща ми, излезе едно друго, невиждано до сега животно от Фел, а именно един мопс. Мопс, на име Макс. Макс също бе развълнуван-личеше си от неспирното му душене наоколо и непрестанното мърдане на завитата на спирала опашка. Той веднага забеляза клатката с Оли и прояви нескрито/и невъзможно да се скрие/ любопитство. Фел, естествено, се стресна и притисна тяло до моето през решетките. Вдигнах клетката на високо и бързо, бързо я занесох в стаята ни. Стаята не беше голяма. Две легла, две нощни шкафчета, малък телевизор и един голям шкаф, на който той стоеше. Сложих клетката на Оли до леглото си и веднага го извадих оттам. Той много се зарадва, че е освободен от тясното пространство и заскача из стаята, а след това дори се качи на леглото ми. Излязох от стаята и отидох в кухнята. Две минути по-късно чух, че вратата на стаята ни се отваря и пратих сестра ми да види кой е там. Тя веднага ме извика и заварих Макс до клетката на Оли, в която той бе успял да влезе.

Блог (107 статии)