Този атрактивен гризач може лесно да бъде разграничен от полските мишки благодарение на своята дълга, пухкава опашка. Има големи очи, които издават, че е активен през нощта, а през деня си подремва.
Лешниковият сънливец се среща в цяла Европа на изток до планината Урал и на юг към Средиземно море. В Обединеното кралство по южната част на Англия и Уелс той е по-рядко срещан. Среща се и в България.
Предпочитат храсталаци и гори, където да свие гнездо.
Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото. Дължината на тялото с главата му е 72-83 mm, а на опашката - 60-74 mm. Възрастните екземпляри достигат дължина от 9 см. и тегло от 40 гр. Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки. Бремеността продължава около 15 дни.
Лешниковите сънливци са известни с това, че спят зимен сън в продължение на най-много седем месеца от годината. В началото на студено време през октомври, животните изберат подходящо място и си изграждат гнездо. След това те се сгушват и заспиват до края на април. Те успяват да оцеляват продължително време без храна, благодарение на натрупаните мазнини в плодотворните есенни месеци.
През пролетта основната им храна са пъпки на дървета и насекоми. През лятото и есента — семена на дървета, жълъди, лешници откъдето идва и наименованието на вида.
източник: arkive.org
снимка: Andrea Zampatti/Flickr