Белгийският великан е най-старата порода зайци, която човек познава
още от XVI век. Създадена е в Белгия - провинциите Гент и Фландър,
откъдето породата е получила и наименованието си. Зайци от породата
белгийски великан
се среща във всички страни, където се развъждат домашни зайци, като в
различните места е претърпяла известни изменения. В Германия и Франция
тази порода зайци е разпространена под названието фландърски великан, а в
Америка - фламандски великан.

Белгийският великан е най-едрият и тежък заек с
дълго, широко и замускулено тяло. Главата му е доста голяма, широка и
грубовата, особено при мъжките индивиди, но е хармонично поставена по
отношение на тялото. Ушите са големи, широки, плътни, изправени и
достигат дължина 15-18 см. Шията е средно дълга и добре замускулена.
Гърдите са широки и дълбоки с обхват 35-44 см. Гърбът е равен или слабо
изпъкнал към пояспицата и крупата. Крупата е широка около 8-9 см. В
областта на шията възрастните женски имат добре развита кожна гънка
(гердан). На долната челюст мъжките зайци имат костен израстък, голям
колкото копче. Дължината на тялото е 65-67 см, като в отделни случаи
може да достигне до 1 м. Живото тегло при възрастните зайци е 6-7 кг, а
отделни индивиди достигат до 12 кг. Окраската му може да бъде тъмно сива, железносива или черна.
Белгийският великан е много плодовит. При едно раждане дава 6-8 зайчета,
но има случаи и на много повече. Зайчетата се раждат със средно живо
тегло 60-65-70 гр. На едномесечна възраст достигат 700 гр., на 2 месеца -
1700 гр., на 4 месеца - 2700 гр. и на 6 месеца - 3900 гр.
Източник: agronet.bg