Отходното място на котката трябва да бъде на по-закътано ъгълче в жилището. Много хора смятат, че пералното помещение е идеално за поставянето на котешката тоалетна. Но всъщност не е така, защото котката може да се стресне от звуците на пералнята и да не иска да се изхожда там, а да прави това някъде другаде. Котешката тоалетна предствалява пластмасова, емайлирана или керамична ваничка, в която се поставя настилка, където котките да заравят изпражненията си. Не се препоръчва използването на дървено съндъче, тъй като урината се просмуква в него и неприятната миризма се задържа по-дълго в апартамента. В зоомагазините се продават различни постелки за котешка тоалетна. Пясъкоподобните не са практични от хигиенична гледна точка, тъй като пясъкът се залепя по лапичките на котката и така тя разнася мръсотията из цялото жилище.
Как да разберете дали котката харесва тоалетната си?
Ако отговорите положително на следващите няколко въпроса, означава, че е време да смените постелката на тоалетната, защото в противен случай има възможност котката да си смени отходното място:
1. Влиза ли котката само с двата крака в тоалетната или качва ли се да се изхожда на ръбовете на ваничката с двата крака?
2. При излизане от тоалетната, тръска ли си караката?
3. Драска ли и рови ли около тоалетната?
4. Изхожда ли се отвън до тоалетната?
Ако
миризмата най-често от урината на котараците е
твърде неприятната, може да прибавяте в отходното място няколко капки течен дезодорант, който се продава специално за тези цели или да сложите в една кофа или леген една чашка терпентин и да го залеете с гореща вода. Други възможни варианти са купуването на постелки, които неутрализират тази миризма или на закрита тоалетна за котката, тъй като тя има филтър от активен въглен, който се справя с възникналия проблем.
Постелката на котешката тоалетна трябва
редовно да се сменя, тъй като котката е много чисто животно и отказва понякога да влиза в непочистена тоалетна, а използва друго място, за да дефекира или уринира. Самата котешка тоалетна също трябва да бъде дезинфекцирана редовно, като се внимава дезинфектиращият препарат да не е с прекалено силен аромат, тъй като той отблъсква котката.
Малките котенца започват да се изхождат след четириседмична възраст. За тази цел имат нужда от помощ от Вас, за да свикнат с отходното място, тъй като не научават това от майка си. Най-лесно котките се приучават към отходното място като се наподоби начинът на изхождане, т.е. поставете котката в отходното място, хванете ѝ лапичките и започнете да ровите с тях постелката, после поставете котката клекнала, така че позата ѝ да наподобява изхождане. Това трябва да се повтори 2-3 пъти и повечето котки разбират какво означава. Едно наказателно, леко напръскване с вода или натриване на носа на котката в изпражненията, не води до положителни резултати, тъй като може да не разбере защо ѝ карате. Друг вариант за приучаване към отходното място е поставянето ѝ там след всяко хранене, събуждане или когато има навика да се изхожда. Ако котката е имала друг собственик преди Вас, е необходимо използване на същия или подобен тоалетен бокс. Ако се налага да преместите отходното място, направете го постепенно.