Представяме ви писмото на нашата читателка Н. Дончева от Стара Загора, което пристигна в редакцията ни.
"Здравейте! Тъй като често съм чела за вашата рубрика Лично с БауБау, бих искала да разкажа нещо на вас и на всички ваши читатели.
Преди почти една година, на един прашен селски път видяхме малко коте. То беше на възраст около 2 месеца, стоеше спокойно на самия черен, обрасъл с трева път и изглеждаше като всички малки, сладки котета.
Децата веднага се зарадваха и поискаха да го погалят! Когато се наведохме до него обаче, видяхме, че задните му крачета са счупени. Предположихме, че това е станало скоро, тъй като котето е малко. Не можехме да го оставим така, искахме да му помогнем. След като го нахранихме, веднага го заведохме в клиниката за дребни животни към ВИЗВМ. Там след снимки и прегледи ни казаха, че крачетата са счупени от преди много време и вече е зараснало накриво и не могат нищо да направят ...
Взехме го при нас в апартамента, с желанието да бъдем негово приемно семейство и надявайки се, че ще намерим начин да му помогнем да се възстанови , а по-късно и да намерим постоянен дом за него. Обезпаразитихме го, изкъпахме го и го наблюдавахме как се придвижва, а то го правеше много бързо, макар и само на предни крачета. Лекарите бяха казали, че има увреждане на нервите на двата крака, но на нас ни се струваше, че стъпва на едното задно краче, а и забелязахме, чечувствителността и на двата задни крака е запазена. Започнахме да го водим на физиотерапия, слагаха и всекидневно инжекции, но и това не помогна да започне да стъпва на поне единия от задните крака, който изглеждаше по-добре…
През цялото време обаче си мислех следното нещо: Това малко коте, което е изтърпяло такава болка при счупването на крачетата, а и вероятно и сега чувства болка при придвижването си, въпреки всичко е толкова игриво, радва се на живота, и изглежда щастливо...
Тези размисли ме наведоха на мисълта, че Краси Красинка), защото както казват нашите деца, тя е красива, може би ненапразно е пострадала така, и от този ужасен инцидент (така и не разбрахме какво и се е случило) може да има някаква полза. Нейната жизнерадостност и борбеност могат да дадат кураж на някой човек, който по някаква причина ги е загубил!
Тя мърка, подскача, тича и играе като всяко друго коте, независимо, че го прави на предни крачета. И ако само я погледна с тъга, мислейки си "Горкото коте", то тя ме закача, сякаш казва "Нищо ми няма, поиграй с мен!".
За съжаление човек не може да даде постоянен дом на всички животни, на които помага , а и ние имаме и други домашни любимци, за това търсим постоянен дом за Краси, дом, където ще бъде полезна като едно"терапевтично коте", и ще даде не само любов, но и сила и увереност на своя стопанин. Надяваме се, че чрез вас, можем да помогнем на Краси, да намери своя стопанин, който има нужда от нея!
Надявам се на щастлива развръзка, защото тя е само на около годинка, а вече е преживяла много!"