Ендопаразитите могат да бъдат опасни както за здравето на Вашата котка, така и за Вашето, особено за това на децата Ви. Най-често срещаните вътрешни паразити при котката са аскарите (кръгли червеи), кукестите червеи (Анкилостома) и панделковидните червеи (плоските тении). По рядко се срещат котки, заразени с иглести червеи, камшичести глисти, сърдечните и белодробните глисти.

  
  Кръглите червеи са доста разпростаранени при както при малките котенца, така и при възрастните котки. Възрастните аскари живеят в стомаха и червата на котката, а с изпражненията ѝ яйцата им попадат в почвата. Яйцата са много издръжливи, благодарение на твърдата обвивка, която имат и са заразни 3-4 седмици. Котката се заразява с кръгли червеи, когато изяде техни междинни гостоприемници, като гризачи, бръмбари и др., в които се развиват ларвите на аскарите или при контакт със замърсена с яйца им почва. За възрастните котки няма сериозни последствия от заразяването, т.к. малка част от аскарите остават в червата на котката, а по-голямата част се инцистира в тъканите, където остава в “спящо състояние”. За малките котенца една тежка инвазия може да доведе до сериозни заболявания, като анемия и пневмония, и дори до смърт. Котета, в които живеят кръгли червеи са слаби с бодути коремчета и понякога кашлят и повръщат. Обезпаразитяването преди и по време на бременност не предпазва котенцата от заразяване, т.к медикаментите са не действат срещу инцистираните ларви. По време на кърменето те навлизат в кръвообръщението и чрез млякото достигат до малките котенца. Глисти могат да се открият в изпражненията и повърната субстанция. Те приличат на парченца спагети или бели земни червейчета и умират скоро след появата им навън, т.к са анаеробни организми.
  В сравнение с кучешките, котешките аскари по-рядко могат да предизвикат сериозно заболяване и при хората, известно като visceral larvae migran.То е рядко срещано и е разпространено в районите с по мек климат. Причината е консумиране на замърсени с яйца на кръглите червеи храни.  По-податливи към него са децата. Хората не са крайни гостоприемници и поради тази причина ларвите не се развиват във възрастни индивиди. Клиничната картина се характеризира с треска, анемия, уголемяване на черния дроб, пневмония. Заболяването протича за около година. Като превантивни мерки могат да се посочат редовно обезпаразитяване на домашните любимци и поддържането на добра хигиена.
  Кукестите червеи се срещат по-често при кучетата отколкото при котките. Разпространени са в райони с по-топъл и влажен климат. На дължина достигат между 12 и 18 мм. Заразяването става чрез изяждането на ларви от почвата или чрез проникването им през кожата на котката – най-често през възглавничките на лапите. Заразяване на новородените не може да се осъществи през матката и чрез майчиното мляко. Клиничната картина се характеризира с диария с кървави, виненочервени или катраненочерни изпражнения, анемия и загуба на тегло. Кукестите червеи могат да бъдат опасни за малките котенца, но се срещат по-чето при възрастните индивиди. Човек също може да се зарази с анкилостома, но това става най-чето ако ходи бос. Заболяването е известно като пълзящ, кожен обрив.
  Панделковидните или плоските тении са най-често срещания ендопаразит при възрастните котки. Обитават тънките черва и достигат на дължина от няколко сантиметра до 1 м и повече. Котката може да се зарази като изяде някой междинен гостоприемник – бълхи, въшки, сурово месо, сладководни риби или животински отпадъци. Котешката тения не представлява особена заплаха за здравето на хората. Като превантивни мерки могат да се посочат добрата хигиена, външното и вътрешното обезпаразитяване, даването само на добре сготвено месо и ограничаване на скитането на котката.
  Иглестите червеи не представляват заплаха за хората. Камшичестите глисти живеят в сляпото черво и предната част на дебелото черво и не са опасни за котката. Откриват се случайно и не се прилага лечение. Сърдечните глисти се срещат много рядко при котката. Техен преносител са комарите. Обитават в дясното предсърдие и дясната камера на сърцето. Наличието 1 – 2 сърдечни глиста може да предизвика внезапна смърт на котката. Клиничната картина се характеризира с кашлица, която се влошва при физически усилия, кръв в храчките, затруднено дишане, сърдечна недостатъчност. Белодробните глисти са тънки като косъм и на дължина достигат до 1 см. При повечето котки заразата протича безсимптомно. При по-малка част се появавя кашлица, повишена температура, загуба на тегло, секреция от носа, хъркане. Рентгеновата снимка обикновено е нормална, поради това диагностицирането се извършва чрез микроскопско изследване. Често белодробният глист се бърка с камшичест, който не изсисква лечение. Отстраняването на белодробните глисти е много трудно и необходимо ветеринарно наблюдение.

Назад