Разпространение:
Боата Удушвач е широко разпространен вид- ареалът и започва от
северната част на Мексико на границата със САЩ и стига до Аржентина.
Местообитанието и е доста разнообразно и включва както пустинни и
полу-пустинни региони, така и тропически гори и планински участъци.
Някои представители на този вид се срещат и на малки острови в карибския
басейн.
Характеристика: Широкия ареал на разпространение и
разнообразните биотопи е довело до големи различия в окраската,
размера, хранителните и поведенческите навици на така наричаната група
на Боа констриктор. Размерът варира от около 1,5 на по малките
представители докъм 3.0 и повече метра при по големите.
Теглото при големи женски екземпляри рядко може да надхвърли 30
кг.Според окраската си и главно интензивността на червения цвят на
опашката боите се подразделят на две основни групи: Boa constrictor
constrictor - червеноопашати бои и нечервеноопашати - Boa constrictor
imperator. Всяка от тези две групи обхваща отделни “подгрупи” които се
различават по окраска,размери и носят името на региона където се срещат
.Например Boa constrictor constrictor се дели на Боа от Гайана ,
Суринам, Тринидад, Бразилия Венецуела , Перу , Колумбия. Но дори в един
такъв регион които обикновено е доста голям има отделни под-региони и
боите срещащи се там, ако имат някакви различия (главно в окраската)
носят името на под-региона.Например червеноопашата Боа от Бразилия и
червеноопашата Боа от Бразилия от област Белем.
Boa constrictor imperator се дели на Боа от Мексико, Белизе, Колумбия
(най широко разпространената в неволя боа), Еквадор, Ел Салвадор, Коста
Рика ,Хондурас и Никарагуа.Това разделение е понякога доста субективно
тъй като различните региони граничат един с друг а и понякога
екземплярите от различни региони си приличат твърде много. Отделно,
дългото отглеждане на затворено е довело до смесване и сега само малка
част от наистина съвестните развъдчици са успели да съхранят
специфичността и красотата на животните от различните региони.
Единственото сигурно доказателство , че животното е от даден район е на
първо място доказаният му произход , а след това окраската му. Освен
тези две големи групи съществуват още следните под-видове: Boa
constrictor longicauda (Перу), Boa constrictor amarali или още
късоопашата боа (Боливия , Бразилия), Boa constrictor occidentalis или
аржентинска боа (Аржентина, Парагвай), Boa constrictor ortonii(Перу),
Boa constrictor Sabogae- може би най рядката Боа констриктор в плен, Boa
constrictor imperator – Хог Айлънд (о.Кайос дес Кучинос) която се смята
вече за изчезнала в диво състояние, Boa constrictor orphias или Сейнт
Лучия боа , Boa constrictor malanogaster (Еквадор) , Boa constrictor
nebulosa (Доминиканска република), Огненокореместа боа и някой други
островни подвидове.
Червеноопашатите бои от Суринам, Гайана и Бразилия особено от Област
Белем се смятат за едни от най красивите представители на групата.
Отглеждане:
Терариумът трябва да бъде съобразен с размерът на змията и да има
добра вентилация. Могат да бъдат използвани и аквариуми с капак с
подходяща метална мрежа.Тези змии са доста силни и често обичат да
“бутат” с муцуни и са способни да избутат и доста тежък капак на
терариума. Затова трябва да се внимава и терариума да бъде добре
обезопасен срещу евентуално “бягство”.Терариум с размери 120 x 60 x 40
см. е подходящ за възрастни екземпляри със средни размери. За субстрат
може да бъде използван пясък, дървен талаш (не от иглолистни видове
обаче), хартиен талаш ,вестници. Температурата в терариума в единия край
трябва да бъде 32 -33 C(до 35 на горещата точка) а в противоположния 26
С..Този вид не изисква висока влажност в терариума. Трябва да се
предостави голям съд с вода по възможност широк и тежък (керамичен) тъй
като боите имат масивно тяло и често обръщат по леките съдове при
движението си в клетката.През периода на смяна на кожата особено в
крайната му фаза трябва да се пулверизира един път дневно с цел
безпроблемна смяна на кожата.
Хранене:
Младите приемат като първа “хапка” мишки с подходящи размери или
опушени плъхчета. По късно се преминава изцяло на плъхове, а на
възрастните големи бои могат да бъдат давани и зайци. Морски свинчета
също се приемат с охота от възрастните екземпляри, но не трябва да се
дават регулярно поради големия процент на мазнини в тялото им. Някои
предпочитат да почват да хранят малките направо с голи или опушени
плъхчета за да избегнат после някои затруднения при смяна на храната от
мишки на плъхове. Лично аз смятам това за крайно неуместно поради
ниската хранителна стойност на слепите плъхчета - липса на развита
мускулна маса т.е липса на качествени протеини както и ниско ниво на
калций. По уместно е да се почне със съвсем млади мишлета докато се
стигне до възрастни мишки и след това да се премине направо към млади
плъхове. Младите се хранят един път на седмица и растат доста
бързо.Възрастните се хранят по рядко в зависимост от големината на
животното което са приели. Птиците трябва да се избягват като храна
поради опасността от салмонелоза.
Зимните месеци във връзка с размножителния период възрастните
животни приемат храна рядко или пак въобще отказват да се хранят.
Червеноопашатите бои често страдат от така наречения Синдром на
повръщането.Изразява се в повръщане на приетата плячка не дълго след
приемането и. Това придобива постепенно хроничен характер и води до
гибелта на животното.Има цели кръвни линни от тези животни които страдат
от него и отглеждането им се оказва не малък проблем. Етиологията на
този синдром е все още неизяснена. За да се намали риска от появата му,
трябва да се дава съразмерна храна, да не се прехранва животното т.е
следващото хранене да бъде след като първата храна е вече смляна, (поне
10 дена), да се не се манипулира с животното 2-3 дни след като се е
нахранило, да се избягват стресови ситуации от всякакъв характер..Както
вече споменах този синдром е често срещан при червеноопашатите бои
главно –Суринам, Бразилия , Гайана и Перу а също и при B.c.amarali и
B.c.occidentalis.
Размножаване:
Половата зрялост достига на 3-годишна възраст, но за да може да се
размножи змията трябва да е достигнала и подходящ минимален размер.
Мъжките могат да достигнат полова зрелост и по рано и да бъдат
размножавани и на 2 годишна възраст ако са с подходящ размер.
Размножителния период в неволя започва Октомври - Ноември и завършва към
февруари. Боите раждат живи малки (псевдовивипарни). Продължителността
на износването на малките може да варира от 4 до 8 месеца, а броят на
новородените може да достигне 60 при по големите животни, но обикновено е
между 20-40. Малките започват да се хранят след първата смяна на кожата
която е на 8-10 ден.
Кoментар:
Боа констриктор е една от най желаните и разпространени змии като
домашни любимци в момента. За това допринася сравнително спокойния и
темперамент и внушителния, но не прекален размер.Като цяло
червеноопашатите бои са малко по трудни за манипулиране от останалите.
Но навсякъде в тази група могат да се срещнат изключения от свирепи и
агресивни индивиди до съвсем кротки гиганти. ВНИМАНИЕ!
възрастна боа може да нанесе сериозна травма при ухапване!!!Трябва
да се спазват строго правилата за работа с големи неотровни змии. Сега
съществуват много цветни варианти които са бум във херпетологията и
приканват към доста задълбочено познаване на генетичните закони на които
се подчиняват