Вече съм съвсем сама.Не съм малкото коте вече,4-те месеца прекарани в родния ми ако може да се нарече дом,бяха добри но сега вече,навлязох в тиийнейджърската си възраст,налага се да порасна и да се грижа сама за себе си..Няма на кого да се доверя,на кого да споделя,няма нищо..Остана ми само надеждата,че ще оцелея,че някой ден всичко ще е по-добро..Къде да отида?Улиците са толкова шумни,хора се бързат за някъде.Никой не се спря при мен.Бях толкова изплашена,затова възможно най-бшрзо потърсих убежище-поне за да оцелея тази вечер.Видях някаква стара къща,вероятно неизползваема,нищо не се чуваще вътре-влязох през един малък отвор,и зачаках-и аз незнам какво,просто имах нужда да се успокоя и да поостана някъде без да чувам всичкия този шум и навалица.След час прекаран в стоене и лежене сред боклуците в къщата,усетих движение..Незнам какво беше,и какво иска да ми стори но знаех само че съм изплашена и трябва да се махна,но "съществото" много бързо ме настигна.Оказа се че това е мъжки котарак,на моята възраст,гледаше ме втренчено и учудено.И той минава през това вероятно,на тази възраст да си улична котка,"прясно" зарязана от майка си е  трудно,това е периодът в който порастваш,въпреки,че малкото котенце е още в теб..незнаеш какво да направиш.Разбирам го,тъй като аз съм в същото положение,той наскоро ще трябва да защитава територията си,ще търси  женски,..Но незнам по каква причина ми беше толкова близък,стоях и го гледах в отровно зелените му очи,и се чудех-откъде този кафяв,прашен и проскубан,вероятно от битките с по-големите от него,ранена лапа и объркан поглед- ми е толкова познат,не беше само положението ни...
Той е един от братята ми...

Очаквайте продължение!

-Ако някой не е разбрал,вече пиша историята от името на котката-Нейра,не от името на разказвачът
-За тези които не са чели предишните части-ще ги намерите по-долу в блога ми.