Щраусът Struthio camelus е най-голямата жива птица, която обитава основно Южна и Източна Африка. Докато е бил птица на сухите и полу-сухи просторни савани , той се адаптира към широк обхват от климатични състояния и широки географски области, от зимни валежи и дори сняг на Нос Добра Надежда до екстремно топло лято и пустинен климат.
Първоначално щраусите са били много по-големи от колкото днес, после в процеса на еволюция станали по-малки и много по - гъвкави. Опитомени са преди 6 хиляди години, за което свидетелстват скални рисунки. Мъжките и женските екземпляри значително се различават едни от други по оперението им черно при мъжките и кафяво при женските, а също и по размер и тена тялото. В размножителния период на клюна, периферията на очите и на кожата над стъпалото на мъжкия се появява червена окраска. Червената окраска е в следствие на хормоналната дейност на семенната торбичка. А при женските половите хормони на яйчника са тези, които предотвратяват оцветяването на оперението им в черно. Ако се кастрират женските след време започват да се оцветяват в черно. Женската притежава 2 яйчника, от които десният обаче е напълно закърнял и работи само левият. При снасянето на яйцата в идеалния случай женската може да снесе по едно яйце на 2 дни. Едно мътило съдържа 12-18 яйца – но ако от него се отнемат яйцата, женската е в състояние да снесе още. Женската мъти през деня, а мъжкия – през нощта –това продължава средно – 42 дена. Когато за тях се полагат ежедневни грижи, щраусите свикват с хората и стават съвсем питомни.

Те са растителноядни, но не са съвсем вегетарианци. Понякога изяждат – гущерчета, бръмбари и пр. Трябва да поемат и малки камъчета за да смилат храната си. Разполагат с много добро зрение – различават движение на разстояние до 3,5 км. На късо разстояние също са добре виждащи – могат да фиксират обекти директно под човката си. Очите им са 4 пъти по-тежки от човешките. Имат горен и долен клепач, както и защитна ципа. Тя поддържа чистотата на окото. Развит е добре и слухът им, а обонянието и вкуса са закърнели като сетива при тях. Чрез изправяне или прибиране на перата си те регулират добре телесната си температура. Нямат жлеза на трътката, която да снабдява с мазнина оперението им. Те могат да издържат дълго време без вода. Но не само това е сходството им с камилите – също като тях притежават дебел мазолест издатък на гърдите си. В Ориента наричат щрауса Камилска птица.
  
 Определянето на възраста на щраусите е проблем: на двегодишна възраст детските пера са вече паднали от гърба, в основата на шията и на голяма част от корема все още стоят. При женската повечето бели пера на корема са сменени със сивокафяви. - на 3 годишна възраст всички бели пера са изчезнали и при двата пола. Някои от мъжките вече имат пурпурната окраска. - след 4 год. възраст няма видими признаци по които да се определи възрастта на животните. При мъжките е възможно определяне в известна степен по дължината на пениса им. Важен елемент от живота на щраусите е кълването. Кълват по 2000-4000 пъти дневно, за да се нахранят, но когато им е скучно кълват каквото им попадне. Понякога се случва да погълнат някой опасен за здравето им предмет, или кълват другите щрауси, затова фермерите (щраусовъдите) трябва да им осигуряват развлечения. В природата живеят на хареми – един самец е водач на група от няколко женски. Ето защо щраусовъдите трябва да знаят, че щраусът дори когато е болен или наранен, не трябва да остава сам. Те не спадат към застрашените видове на планетата, наброяват около1.5 милиона.



 
 За всяка ферма за отглеждане на щрауси със завършен цикъл за производство се планират места за люпилня, помещения за новоизлюпените, изолатори и карантинни помещения и заграждения за възрастните птици. Лесното придвижване на щраусите между отделните помещения е от основна важност. Избира се песъчлив терен или се изкопават канали в дворчетата за изтичане на дъждовната вода. При отглеждането на възрастни щрауси в заграждения необходимо да се направи и подслон срещу силни ветрове. Разпределението на закритите помещения трябва да осигурява възможност гледачът да се придвижва от млади към възрастни щрауси и от здрави към болни. Боксовете за подрастващите щрауси да са пригодени така, че да осигуряват защитата на персонала и да намалят близкия му контакт с младите птици, защото през тази възраст те могат да бъдат много агресивни. При планирането на фермата за отглеждане на щрауси е добре да се избягва зимното люпене на пилетата.
Разплодните щрауси може да се отглеждат на групи по двойки (мъжка и женска) или тройки (мъжка и две женски). В тези случаи се нуждаят средно от 675 до 1 350 м2 площ, като оптималния размер на бокса е 15х75 м. Желателно е да се остави разстояние между боксовете, за да се избегне боят между мъжките, може да се постави и плътна преграда.
  При стадното отглеждане на щрауси се спазва съотношението1:1 или 2:1 женски към мъжки. Хранилките и поилките се поставят извън загражденията. Местата за отглеждане на възрастните щрауси трябва да бъдат максимално отдалечени от люпилните и от помещенията за подрастващи. В загражденията за възрастните щрауси трябва да има засята трева от различни сортове, както и купчинки пясък.
Младите щрауси трябва да се отглеждат в помещения до достигането на 4-5 месечна възраст. Необходимо е в загражденията да се осигурят по 4,5 м2 на щраусче.
  Малките щрауси трябва да бъдат сортирани в групи по близка големина и възраст. Препоръчително е в загражденията за младите птици долните30-60 см. да бъдат с плътна преграда. А след 6-месечна възраст на щраусите се осигуряват заграждения високи 1,5-1,8 м.

 ^{_{Сграда за подрастващи и възрастни щрауси над 6-месечна възраст}}

  Подходящи за отглеждане на щрауси са всякакъв тип сгради, в които могат да се осигурят достатъчно пространство, добра вентилация и осветление. Помещението може да бъде разделено на боксове за отделните двойки или тройки, ако сте предпочели този начин за отглеждане на щрауси, а не стария. На една възрастна птица се осигуряват 6-7 м2подова площ. Най-подходящата подова настилка за отглеждане на щрауси е чистият пясък, застлан отгоре със слама за лежане. Широчината на вратите се препоръчва да е 1,2-1,5 м.
Най-добре е вратите да се отварят чрез приплъзване. Хранилките и поилките се поставят от външната страна на боксовете. Не бива да се допуска водата да замръзва.

  ^{_{Сгради и вътрешно оборудване за малки щрауси (от първия ден до 6-месечнавъзраст)}}

  Помещението, в което се отглеждат щрауси трябва да бъде добре осветено (по възможност с големи прозорци) и добре вентилирано. Стените да са лесни за почистване и дезинфекция, особено в долната част – около 1-1,5 м от земята. Температурата в помещението за най-малките се поддържа в границите от 21 до 27°С, като при птиците, навършили 6 месеца тя може да бъде намалена до6°С. За първите 4 седмици след излюпването за 12 животни са необходими боксове с размери 2,4х3,6 м. Боксовете представляват временни заграждения с възможност и за разширяване. На щрауси до 6-месечна възраст се осигурява до 2,7 м 2вътрешно пространство от сградата. Колкото по-голяма площ се осигури за разходка и тичане, толкова по-добре се развиват щраусите. Изискването е вътрешните боксове да са изградени така, че да осигуряват възможност щрауси от една група до навършване на 6 месеца да израстват заедно, без да се преместват. По този начин се спазва основния принцип “всичко пълно - всичко празно"
    


Инфекциите и хранителните болести са едни от главните ограничения за жизнеспособна продуктивноста им. Често срещани са бактериалните  и  вирусните инфекции. Бактериите общо могат да се класифицират като грам позитивни и грам негативни. Някои антибиотици могат да се използват срещу двете групи, т.е широк спектър а някои само срещу определени, т.е тесен спектър. В допълнение някои антибиотици убиват бактериите, докато други само задържат растежа т.е са бактериостатични. Като общо правило не се препоръчва смесването на антибиотиците, бактеристатичните и бактериунищожителите никога не трябва да се смесват при едно и също третиране за отделния случай.

•    Вируси от групата на paramyxo. Много птичи видове са предразположени към това заболяване и може да бъде доста суров проблем при птиците. Обаче болестта не е била регистрирана в Зимбабве от 1986 г. При избухване в Израел причинява смъртта на 13 от 46 птици. Инфекцията вероятно е дошла от домашни птици. Симптоми - нервност, извита шия, парализи и конвулсии както и подуване на главата. Диагноза - изолиране на вируса в лабораторията от трахеята, белите дробове и от мозъка взети от действително болна птица. Третиране и контрол - бидейки вирусно заболяване, няма специфично третиране. Заразените помещения трябва да бъдат напълно гарантирани и за предпочитане е цялато ято заклано. Ваксинацията е ефективна. На щраусите са правени ваксинации като превантивно средство по време на избухването на болеста в Зимбабве през 1985/1986 г. Било е инжектирано неактивна ваксина в две дози през 4 седмици.
  

•   Птича шарка. Причина - Вирусът е от семемейството на avipox. Болестта присъства при пилетата в Зимбабве но за щрауси е докладвано само от Израел. Симптоми - Мехури или коричики върху човката, клепачите и кожата на главата. Диагнози - Култура и електронна микроскопия от проби от случаи от активни инфекции; хистологични изследвания на пораженията ; трябва се прави разлика от мукотиковите дерматити и недостига на витамин В. Третиране и контрол - Няма спецефично третиране. Може да се използват инжекции и антибиотици за контраатакуване на вторични бактериални инфекции от поражения само ако се налага. Домашните птици, особено пилетата трябва да се държат далече от комерсиалното щраусово производство. Може да се използва ваксина за птича шарка за имунизиране на щраусите ако съществува заплаха. Ваксината обикновено се администрира във фоликула на издърпано перо или чрез pin-prick.
  

•   Пневмония. Причина - Е.coli, Klebsiella pmeumonia , плюс други бактериални бацили, които са били визуализирани но не култивирани (възможно Actinobacillus|.Инфекцията може да се пренесе по време на инкубацията и води до DIS (смърт настъпила в черупката)или хилави излюпени пиленца. Предразполагащи причини както за Aspergillosis ибактерии Septicaemia.
  Симптоми - Като при Aspergillosis. Диагноза - Култури от проби събрани асептично от въздушните торбички или от повърхността на белите дробове. Третиране и контрол - както при бактериалните отравяния.

• Конюктивити, ринити и синузити (инфекции на клепачите , носа и синусите - разположени пред очите). Причини - различни бактерии, вероятно и мукоплазма също. Недостатъчни мостри са били доставени от инфектирани щрауси. Травматични наранявания, чужди тела и мръсни условия могат също да бъдат отговорни. Симптоми - Наполовина затворени воднисти очи; подуване на очите и също зоната пред и под окото. Корички около клепачите и ноздрите. Често едностранчива (само едната страна) и хронично. Третиране и контрол - може да не се наложи; очни мехлеми, тетрациклинов очен мехлем. Трябва да се прилага чрез хващане на птицата, издърпване на долния клепач така че да се приложи мехлема на торбичка между клепачите и очната ябълка. За да бъде ефективно трябва да се прилага най-малко 6 пъти на ден. Може да се използва също антибиотични инжекции. В по-тежките случаи на синузити,може да се наложи хирургически отвори и почистване на заразените синуси под анестезия.

•   Артрити и Tenosynovitis (възпаление на ставите и сухожилните обвивки). Причина - нe e позната такава поради малкото получени образци от култури. Понякога отворени травматични рани са земесени. Ставите също могат да се инфектират от бактерии циркулиращи в кръвта.
  Симптоми - куцане и подути стави. Тряба да се прави разлика между подути стави причинени от травми които не са инфектирани.
  Диагноза - Култури и антибиотична чувствителност от асептично събрани проби. Третиране и контрол - обикновено има слаб резултат; удължен курс от инжекции с подходящ антибиотик или може да се приложи оперативно отваряне и измиване на засегнатите стави под анестезия.

•  Абцеси/септични рани/локализирани инфекции. Причина - обикновено грам позитив cocci (Staphylococcus и Streptococcus).
  Симптоми - външните инфекции са очевидни. Раните на щрауса често се лекуват много добре без много инфекции. Вътрешните абцеси като в бъбреци или черва (причинени от проникващи чужди тела) водят до продължителна загуба на кондиция и анорексия.
  Третиране и превантивни мерки - курс от инжекции с подходящ антибиотик. Абцесите могат да се дренират и измият с дезинфектант ( като Betadine разтвор) и вливан с емулсия в раните. Повърхностните рани трябва да се напръскат с антибиотик.

Източници: www.dyal1.narod.ru, www.agrosaveti.com

Назад