Бирманска котка

Характеристики

- много игрива
- темпераментана
- гальовна
- любопитна
- поддава се на тренировка

Активност

Интелигентност

Любопитство

Привързаност

Гласовитост

Сподели в:

    Бирманската котка е съвсем различна от бурманската, която е полудългокосместа с окраска колор-пойнт и бели чорапки. Тя е открита през 1930 г. от д-р Джозеф Томсън в Бурма. През 1936 г. е призната за отделна порода. Има различни цветови разновидности, като 10 са признати от ФИФЕ, но основният цвят е кафяв.
   Бирманската котка е средно голяма, с елегантно, муслулесто  тяло, на средна дължина. Вратът е дълъг, гърбът от раменете до кръста е изправен. Задните крайници са малко по-дълги от предните. Опашката има средна дължина и леко стеснена в заобления си край. Бирманката има характерна заоблена глава с широки скули. Ушите са средно големи, брадичката е масивна с добре развита долна челюст. Очите са широко разположени, големи и искрящи, имат жълт и ли златисто-жълт. Козината е къса, плътно прилепнала по тялото, гъста и блестяща. В сравнение с другите котки котилото на бирманката е много по-голямо - от 5 до 7 котенца. Теглото на женските варира между 4 и 5 кг, а на мъжките между 5 и 6 кг.
   Бирманката е подходяща за семейства с по-големи деца, за сами живеещи хора, за домакинства, в които има и други домашни животни. Не е подходяща за хора, които нямат опит в отглеждането на котки. Бирманката е много игрива, дори и когато е в напреднала възраст. Тя е една от най-интелигентните породи котки. Представителите са темпераментни и гальовни. Показват привързаност към опредлен член на семейството, въпреки че обичат всички. Могат да бъдат отглеждани на малки площи. Много са любопитни и приятелски настроени. Лесно се поддават на тренировки. Те не са гласовити котки, стават по-шумни единствено в периода на разгонване. Известни са с апетита си. Умеят бързо да се адаптират към заобикалящата среда. Козината им не изисква специални грижи. Очите трябва често да се почистват, защото сълзите оставят следи по козината под очите. Бирманките са предразположени към гингивит, но имат дълъг живот - 16-18 години.

Но всяко правило си има изключение, за това нормално някои представители да не отговарят на описаните характеристики.