Бурманска котка

Характеристики

- много дружелюбна
- гальовна
- нежна
- общителна
- много игрива

Активност

Интелигентност

Любопитство

Привързаност

Гласовитост

Сподели в:

   Родината на бурманската котка е Югоизточна Азия. Една от популярните легенди за произхода на бурмански котки е, че крадци нападнали кхмерския храм за да откраднат статуята на на богинята Тсун-Киян-Ксе, която имала сапфирени очи и давала право на свещенниците щом умрат да се вселят в тялото на свещено животно до края на живота му, преди да се преселят в отвъдното. Свещенникът Мун-ха пострадал от това нападение. Докато лежал, умирайки, неговата вярна котка Синх легнала до него. След като починал козината на Синх станала златна и очите му станали сини също като на статуята на богинята. Лапите му станали бели, символизирайики котешката вярност към умиращия свещенник. Историята продължава тъжно – след като шест дни Синх отказвал всякаква храна, на седмия починал, като така помогнал на своя господар да се пресели на небето.
   Първата двойка бурмански котки е донесена през 1910 г. от Гордън Ръсел в Европа, във Франция. Потомците на тази двойка живели кратко и се наложило през 1925 г. отново да бъдат внесени от Бирма още една женска и един мъжки котарак от тази порода. Широко разпространение бурманската порода получава през петдесетте години на миналия век, когато тя е внесена и в САЩ, но остава сравнително рядко срещана порода по света, т. к. за селекция трябва да се изполозват само най-характерните представители, защото в противен случай изчезва отличителния белег – белите чорапки на краката. През 1967 г. е призната за отделна порода.
   Бурманската котка се определя като полудългокосместа. По цвят те не се различават от сиамските котки. Признати са кавявите, сините, шоколадовите и лилавите разцветки. Окраската на бурманките, както и на останалите породи с акромеланични белези, зависи от температурта и влажността на въздуха. Ако те живеят при по-хладен и влажен климат, козината и фигурите по нея потъмняват. Всичките четири лапи на бурманките са “обути с бели ръкавички”. Тялото на бурманките е леко издължено, масивно и средно голямо. Краката са къси и масивни. Формата на главата в кръгла. Носът е дълъг, очите са изразителни, леко овални със син цвят. Опашката е не много къса и пухкава.
   По характер са много дружелюбни, гальовни и нежни. За да се поддържа козината копринено мека не са нужни много грижи, а само разресване един или два пъти на седмица. Подходящи за отглеждане са в семейства с деца, за сами живеещи хора, които имат други домашни животни и за хора, които за първи път отглеждат котка. Тя е много интелигентна и общителна, но не шумна, за това е най-подходяща за отглежане в домакинство, в което има други животни. С интерес научава нови трикове. Тя е много игрива, като нейната игра никога не е груба. Нейният характер е много мил. Трябва да се внимава с количеството храна, което им се дава, защото са склони към затлъстяване. Обичат топлината и на температура от 22 – 24 градуса се чувстват добре. Теглото на женските варира между 3 и 5 кг, а на мъжките около 5 и 7,5 кг.

Но всяко правило си има изключение, за това нормално някои представители да не отговарят на описаните характеристики.