Моята история:
Аз съм Реа. Живея на двора на една къща. Тя се намира в град Куклен. Двора е наистина голям и затова имам място да играя и тичам на воля и пак не ми стига. Когато ме занесоха на двора, аз бях много страхлива. Тичах, скачах, събарях саксии, тъпках растения, изтръгнах корените на цветята. Стопаните ми донесоха една къщурка за мен, но аз никак не обичам да стоя в нея. Бях почти на една годинка, когато Боби дойде при мен. Аз като пощуряла се хвърлих да видя кой е на вратата. Разбрах, че това е нов приятел. Завлякох го на задния двор и почнахме да си играем. И двамата не искахме да спираме. Но, когато се изморявах, аз се обръщах по гръб и замятвах с опашка в знак на предаване. Така играхме цял ден до вечерта. Още, когато Боби се събуди, той хукна към мен и аз към него. Играхме пак, но на обяд той си тръгна. Боби идва да ме вижда 2/3 пъти през лятото. Тогава са най-щастливите ми дни. Иначе само стоя и се гоня сама. Разбира се, обичам и когато бате Данчо идва. Той ме дресира. Хвърля ми играчка във въздуха, а аз скачам и я хващам с уста. КОгато се опита да ми я вземе, ръмжааа! Боби ме научи да давам лапа. От тогава, който влезе в двора му протягам лапа. Обаче аз навлязох в пубертееета. Започнах да се разгонвам и да бягам от къщата. Един ден чичо и леля ме търсиха навсякъде и не ме откриха. Вечерта аз се върнах изкаляна, мръсна и със сплъстена козина. Бях ходила по мъже. Те се притесниха дане би да съм забременяла, но не беше така. Много си обичкам всичкиии.
|