Бъбречна недостатъчност (уремия)

Отделителна и пикочо-полова система

Причини
   До бъбречна недостатъчност могат да доведат котешкия урологичен синдром, вроден дефект на мехура, коремна травма, придружена със счупване на таза и разкъсване на пикочния мехур или уретрата, шок, настъпил в резултат на бърза кръвозагуба или бързо обезводняване, атрериален тромбоемболизъм, сърдечна недостатъчност, ниско кръвно намягане или отравяне. Бъбречната недостатъчност може да стане хронична, когато се развиват нефрит и нефроза, инфекциозни болести като котешкия инфекциозен перитонит и левкемията, котката се лекува продължително с отровни за бъбреците антибиотици във високи дози, или когато котката приеме тежки метали като талии, олово и живак. Възрастта също е една от причините за развиването на хронична бъбречна недостатъчност.
Клинична картина
   Първите признаци на бъбречната недостъчност започват да се показват след като 70 % от нефроните им бъдат унищожени, т.е. значителна част от уврежданията се причиняват още преди да бъдат различени първите симптоми. Като един от първите признаци може да се посочи увеличената честота на уриниране. Това може да не се забележи, тъй като се смята, че щом уринира, то бъбреците работят добре. Голямото количество урина, трябва да се компенсира с увеличено пиене на вода. В хода на заболяването, с влошаване на функцията на бъбреците, котката започва да задържа амоняк, азот, киселини и други отпадни вещества в кръвта. Котката става апатична и мудна, загубва апетит и тегло, кожата става суха, езика се оцветява в кафеникаво а венците се разявяват. Дъхът има мирис на амоняк. Котката започва да повръща, появяват се диария и анемия, а накрая изпада в кома. Диагнозата се поставя от ветринар, на базата на проведени изследвания – абдоминален ултразвук, хирургическо иследване на корема и биопсия. При провеждане на подходящо лечение, котки с хронична бъбречна недостътчност могат да живеят месеци, дори години. Котката трябва да поема много вода, за да компенсира голямо количество изходена урина, диетата и трябва да бъде ограничена откъм белтъчно съдържание и богата на витамин В. Уремичната котка, често се обезводнява,което води до изпадане в уремична криза. Това налага нейното хоспитализиране, за да се рехидратира чрез венозно вливане на течности. Някои физически упражнения влияят добре на болестта, но котката не трябвада се претоварва.

Сподели в:

Ключови думи:

бъбречна недостатъчност, уремия