Причини
Причинител на котешката имунодефицитна вирусна инфекция е вирус от групата на лентивирусите, сходен с този, който предизвиква човешкия СПИН. Двата вируса са специфични за дадения вид и не се предават от човек на котка и обратно. КИВ се среща по-често при мъжки котки меду 5 и 10 години, които живеят извън дома, тъй като те често се бият. За сега няма доказателства за предаването на болестта по полов път. Клинична картина
Симпомите на болестта се развиват до 4-6 седмици след заразяването. Темпетарута на животно се покачва и му се подуват лимфните жлези. Възможно е и да се появят кожни болести, анемия и диария. При изследване на кръвта се установява намален брой на белите кръвни телца. Това е острият стадий на болестта. След като премине следват няколко месеца до три години покой, след който започват да се появяват признаците на котешката имунодефицитна вирусна болест. Те се дефинират като продължителна диария, загубана апетит и тегло, изтощение, температура, възпаление на горните дихателни пътища, секреция от очите и носа, инфекция на ушните канали и на пикочния канал. Те са подобни на симпомите на други болести, като котешка левкемия, ракови метастази, хронично недохранване, прогресират бавно и могат да продъжат месеци и години. Диагнозата може да се постави чрез теста ELISA, който трябва да се потвърди и с други проби. Възможно е в два случая пробите от ELISA да дадат фалшиви отрицателни резултати. Първият е ако теста се направи в терминалния стадий на болестта – тогава котката не може да произвежда антитела, а вторият е в началото на болестта – тогава вирусът е в кръвта, но антитела все още не са произведени и теста трябва да се повтори след 2-3 месеца. Фалшви резултати могат да дадат и котенца, които получават антитела от млякото на майката. При тях теста трябва да се повтори когато станат 12-14 седмична възраст, т.е. когато се отбият. Днес все още не е намерено ефективно лечение на котешката имунодефицитна вирусна недостатъчност и ваксина, предпазваща от заболяването. Единствен начин за предотвратяванена евнтуална зараза е ограничаване на скитането на котката, а така и сбиването с инфектирано котка. Котките, живеещи в пансиони, задължително трябва да се тестват за наличието на вируса.
|