Инфекциозен перитонит (FIP)

Инфекциозни болести

Причини
   Причинител на инфекциозния перитонит е вирус, принадлежаш към групата на коронавирусите. Вирусът уврежда най-малките кръвоносни съдове – капилярите, което води до натрупване на течности в телесните кухини. Болестта се предава от котка на котка, чрез близък и постоянен контакт със заразени секрети. Други начини за инфектиране са вдишването на вируса, използването на заразени съдове за храна и вода, дрехите и ръцете на хора, които са имали контакт със заразено животно. Ако майката е болна от инфекциозен перитонит, то родените котенца също са заразени. Предразположени към болестта са котки, подложени на стрес, които имат лош хранителен режим и са изтощени и болнави.
Клинична картина
   Инфекциозният перитонит има две форми – водна и суха (дисеминирана). Ранните симптоми при водната форма не са специфични, а напомнят на други заболявания. Това са загубата на апетит и тегло, апатията и депресията. По-късно се затруднява дишането или се подува корема, в резултат на натрупването на течност в гръдната и коремната кухина. При събиране на течност в перикарда, котката може да почине внезапно. Телесната температура се повишава до 40-41 градуса, развива се анемия, котката се обезводнява, започва да повръща и има диария. Симпомите при сухата форма са аналогични на водната, но липсва натрупването на течности, поради което се диагностицира по-трудно. При пробна лапаратомия се намират лепкава секреция или ивици от фиброзен протеин по повърхността на далака, черния дроб и червата. За определяне на диагнозата инфекциозен перитонит, освен отчитане на типичните клинични признаци, се правят кръвна картина, изследват се ненормалните протеини в кръвния серум и се тества фунцията на черния дроб. Помага също и изследването на течността в гръдната кухина, при положение, че я има. Единственият сигурен начин за диагностицирането на болестта е органната биопсия. Серологичните изследвания не дават убедителна информация за наличието на коронавирус. За нещастие лечение и на двете форми не е намерено все още и изходът е 100 % фатален. Засегнати са предимно малките котета, по рядко по-възрастните. При мократа форма котето боледува от 1 до 6 седмици, а при сухата – 3-4 месеца, след което котето умира. Съществува ваксина, но тя предпазва котката до 75 % от заразата, което ще рече, че не е ефикасна, тъй като ако се прилага масово, няма да има серонегативни котки, които да не са носители на вируса. По данни на статистики от 75 % до 100 % от котките живеещи на големи групи и около 40 % от домашните котки са носители на вируса, но само около при 5 % се развива инфекциозен перитонит. За щастие вирусът не е устойчив към обикновените домашни дезинфектанти.

Сподели в:

Ключови думи:

инфекциозен перитонит, fip