
Родината на
чезапикбей ретривъра (чези) са САЩ. През 1807 г., един английски кораб потънал близо до бреговете на Мериленд. Сред оцелелите имало и две кученца от породата
нюфаунденд. С течение на годините те били кръстосвани с местни ретривъри и така се оформила новата порода.
Чезапикбей ретривърът е добър преследвач, пазач и отличен ловец на птици.
Представителите на породата имат силни, мускулести тела. Височината им варира между 53 и 66 см, а теглото – между 24 и 36 кг. Главата е заоблена и широка, със средно голяма муцуна. Очите са оцветени в жълтата гама, а ушите са малки и клепнали. Козината е къса, вълниста и водоустойчива. Окраската се среща в червено, кафяво и бежаво. Крайниците на
чезапикбей ретривъра са силни и имат ципи между пръстите, което го прави много добър плувец.
Кучетата от тази порода са приятелски настроени, интелигентни и игриви кучета. Разбират се отлично с деца и други домашни животни като котки. В сравнение с другите ретривъри,
чезапикбей ретривъра се отнася подозрително към непознати. Обучението му е лесно, но понякога упоритостта му може да създаде проблеми. Поради тази причина е добре, собствениците му да имат опит в отглеждането на кучета. Породата не е подходяща за отглеждане в градски условия – в апартамент, тъй като има нужда от много свободно пространство и движение, и в райони с по-топъл климат. Собствениците на
чези трябва да могат да му осигуряват достатъчно упражнения и игри. Добре му се отразява възможността на плува. Продължителността на живота му е между 10 и 12 години. Като всички големи кучета, така и
чези е предразположен към
дисплазия на тазобедрената става. Възможно е също да има проблеми с очите. Козината се поддържа сравнително лесно – необходимо сресване на няколко дни, а
къпането не трябва да става често.