Историята на породата кучета ландзеер (наричани още ландсир и немско-швейцарски планинско кучета) започва през 19 в. на територията на днешните Германия и Швейцария. Представителите носят името на художника сър Едуин Ландсир. Той популяризирал породата, като рисувал картини с ландзеери. Днес, в САЩ и Великобритания породата е обявена за разновидност на нюфаундленда.
Кучетата от тази порода имат масивно и едро тяло. Височината им варира от 70 до 80 см, а теглото им 55 и 75 кг. Главата е леко издължена с ясно изразен стоп. Носът и очите са тъмни. Ушите са високо поставени и висящи. Шията, гърбът и краиниците са с добре оформена мускулатура. Опашката се носи надолу. Козината им е водоустойчива, дълга права или леко вълниста и мека на допир. Окраската се среща в бяло с черни петна по тялото, като главата е черна, а муцуната бяла.
Ландзеерът е интелигентно, мило, социално, лояно, нежно и същевременно смело куче, което обича водата. Дружелюбен към непознати и други животни, стига да не усети заплаха за семейството. Търпелив е към децата в семейството. Обучението му трябва да се извършва с позитивни техники, тъй като е много чувствителен към гласа на стопанина си. Има нужда от повече място и продължителни разходки. Ще се чувства по-добре, ако бъде отглеждан в студените климатични райони. Продължителността на живота му е около 10 години. Предразположен е към дисплазия на тазобедрената става, затлъстяване и проблеми със сърцето.
