Историята на
клъмбер шпаньола се губи във времето. Предполага се че тя е започнала в средата на 18 в., във Франция. Представителите на породата са най-тежките сред шпаньолите - за сравнение са 10 пъти по-тежки са от
кавалер кинг чарлз шпаньолите. Те са били използвани главно за лов от аристократите.
Клъмбер шпаньолът има издължено, ниско тяло, покрито с дълга, гъста, водоустойчива козина, в бяло с жълти или оранжеви петна. Височината му варира от 40 до 51 см, а теглото му – от 25 до 38 кг. Главата и муцуната широки. Очите са оцветени в амбър, а носът – в кафяво. Ушите са големи с триъгълна форма и висящи до главата. Опашката е дебела и се носи хоризонтално или нагоре, като може и да бъде купирана.
Представителите на тази порода имат мил характер и се привързват много към своя стопанин. Това са игриви и нежни кучета, които се разбират добре с деца и други домашни животни. С непознати се държат резервирано, но никога агресивно или срамежливо. Ако се извежда редовно,
клъмбер шпаньола може да се отглежда в апартамент. Това не е подходяща порода за топли климатични райони. Продължителността на живота му е около 10-12 години. Предразположен е към
дисплазия на тазобедрената става, както всички големи породи, освен това са възможни проблеми с очите и кожата, както и алергии. Поддръжката на козината се изразява в ежедневно сресване, а очите и ушите трябва да се проверяват често и да се почистват, за да се избегне развитието на инфекции.
Историята на клъмбер шпаньола се губи във времето. Предполага се че тя е започнала в средата на 18 в., във Франция. Представителите на породата са най-тежките сред шпаньолите - за сравнение са 10 пъти по-тежки са от кавалер кинг чарлз шпаньолите. Те са били използвани главно за лов от аристократите.
