Първият представител на породата
бийвер териер се появява през 1984 в котилото на
йоркшир териер. В резултат на естествена мутация, той се отличавал по окраската от типичните йоркшир териери. Породата носи името на семейството, в което се е появила – Гертруде и Верне Бийвер, от Германия.
Бийвер териерът има малко, добре оформено тяло, покрито с дълга, права козина, окраската, на която е едноцветна в черно, бяло, синьo, или с бели и кафеви петна по главата и гръдния кош. Представителите на породата имат средно голяма муцуна, изразителни, тъмни очи и изправени, триъгълни уши. Опашката се носи надолу.
Бийвер териерът е енергично, смело и много социално куче, което обича да е сред хора. То се поддава лесно на обучение и се привързва много към своя стопанин. Към непознати и към други кучета и животни, се отнася подозрително. Разбира се добре с поотраснали деца. Представителите на породата обичат да лаят, а когато някой ги стресне, могат да го ухапят. В малък апартамент ще се чувстват добре, ако им се осигуряват необходимите, всекидневни упражнения. Продължителността на живота на
бийвер териера е около 12 – 15 години. Предразположен е към проблеми с перисталтиката на червата и
зъбни проблеми. Когато го носите, бъдете внимателни, защото костите му лесно се чупят. Косменната му покривка трябва да се сресва ежедневно. Необходимо козината над очите му да се вързва или подстригва, за да пречи.
Първият представител на породата бийвер териер се появява през 1984 в котилото на йоркшир териер. В резултат на естествена мутация, той се отличавал по окраската от типичните йоркшир териери. Породата носи името на семейството, в което се е появила – Гертруде и Верне Бийвер, от Германия.
