Бергамско куче

  Бергамското куче е разпространено в района на Бергам, от където идва и неговото име. То е отличен помощник на пастирите в Алпите, благодарение на своето трудолюбие и развитите си защитнически инстинкти.
  Характерна черта на бергамското куче е неговата козина, която има три пласта – първият е гъсто подкосмие, вторият се нарича “кози” и представлява груби и дълги косми, а най-горният са гъсти и дълги влакна, които образуват кичури и покриват цялото тяло. Кичурите са широки в основата си, като в края се стесняват, а по време на линеене не падат. Цветът на козината е във всички оттенъци на сивото, сребристото и въгленото. Бергамското куче има правилно пропорционално и мускулесто тяло. Височината на представителите варира между 55 и 59 см, а теглото им – между 26 и 38 кг.
  Бергамското куче е лоялен и мил приятел, който има силно изразени защитнически инстинкти. Разбира се много добре с други кучета и домашни животни, с които е отраснало. С децата е толерантно и търпеливо. С непознати се държи подозрително, но не и агресивно. Не е подходящо за отглеждане от хора, които нямат опит в това и живеят в апартамент. Продължителността на живота му е между 13 и 15 години. Тъй като не е много разпространена порода, не са известни заболяванията, към които е предразположена. Козината трябва рядко да се сресва, а къпането – само когато е налижително, защото много бавно съхне.