Турска ванска котка

   Турската ванска котка е домашна котка, която се отглежда в Източна Турция, в близост до езерото Ван. Нейното развъждане започва в началото на втората половина на миналия век, когато две английски туристки - Лаура Лашингтон и Соня Холидей, си купили две котки от тази порода по време на пътешествие из Турция. Те започнали селекционна програма и в резултат, на която породата е призната е от ФИФЕ през 1971 г.
   Тялото е със средни размери, набито с средно дълги крака и добре оформена мускулатура. Главата не е голяма, с формата на триъгълник. Носът е дълъг, носната гъба е розова на цвят, ушите са големи, гъсто окосмени, близко разполжени. Очите са оранжеви, сини или разноцветни. За разлика от турската ангорска котка, тук комбинацията сини очи и бяла козина не води до глухота. Крайниците са средно дълги с овални лапи и косми между пръстите. Опашката е средна дължина. Козината е копринено мека. Покривните косми на турската ванска котка са нежни и дълги – 10-15 см. При нея липсват късите косми. Цветът на козината е ослепително бял с червено-кафяви петна по опашката и главата.
   Турската ванска котка е подходяща за семейства с деца и с други домашни животни, но най-вече за хора, които има опит в отглеждането на котки. Представителите на породата са известни с любовта си към водата – много обичат да се къпят, да плуват и да ловуват риба. Турската ванска котка се отличава с интелигентност, жизненост и голямо любопитство. Привързва се към даден член от семейството и обича да бъде обгрижвана. Лесно се поддава на обучение. След раждането малките трябва да свикнат с компанията на човека, защото има възможност да подивеят като пораснат. Те прогледват на четвъртия ден от раждането, което доста по-бързо от други породи. Към третата седмица вече имат хигиенни навици. Турската ванска котка има изключително добро здравословно състояние.