Тайската котка произхожа от древен Сиам (дн. Тайланд). Пренесена е в Европа през 1884 г., а през 1920 г. и в Америка. Тя е подложена на редица селекционерски програми, в резултат на които се получава
сиамската котка. През 1990 г.
тайската котка е призната.
Тайската котка има средни размери, заоблени линии и добре оформено мускуелсто и елегантно тяло. Главата има средни размери и заоблени контури. Ушите са леко насочени в страни, широки са в основата и леко заострени в края. Очите са кръгли с наситено син или тъмно син цвят. Крайниците са средно големи и мускулести. Лапите са овални, а опашката е със средна дължина, широка в основата и постепенно стесняваща се в края. Козината е къса и тънка. Окраската на козината се среща във всички видове на колорпойнта.
Тайската котка е една от
най-интелигентните породи. Тя е много любопитна и активна, но и шумна. Привързва се стопаните си. Тя е много контактна, лесно се обучава и обича децата в семейството. Разбирателството ѝ с другите животно трябва да се изгради докато е малка. Обича да е лидер. Не обича да стои дълго време сама. Oтличава с дълъг живот.