Мейнска котка (мейн - кун)

   Мейнската котка е разпространена в Северна Америка, където я наричат coon raccoon – енот или shagcat – рошава котка, т. к. опашката е много рошава и прилича на тази на енот. На външен вид има голяма прилика с норвежката горска котка, което подсказва възможността да имат общи прародители. Има легенда относно произхода на мейнската котка, която гласи, че кралица Мария Антоанета усещайки близката си смърт, искала да избяга в Канада, където пратила първо някои мебели и своите котки, между които е имало норвежки горски котки. Именно тяхното потомство дава началото на новата порода.
   Козината на мейн–куна е полудъла, гъста, малко груба и блестяща. В посока от главата към опашката козината се издължава. Главата е средно голяма, приличаща на европейската, очите са различно оцветени, но без примеси, ушите са големи, високо и широко разполжени, заострени в края със стърчящи косъмчета. Котките от тази порода имат най-дългите мустаци. Тялото им е средно и едро, а краката им са със средна дължина и силни. Лапите са големи и кръгли, със косъмчета между пръстите. Опашката е дълга и рошава. Мейн–кунът е известен още и като нежният гигант. Причината за това е теглото, което достига – мъжките тежат около 10 кг, а женските между 4 и 6 кг.
   Това е подходяща порода за семейства с деца и за хора, които за първи път ще отглеждат котка. Има много дружелюбен характер и поради тази причина може в домакинството да има и други домашни любимци. Мейн–кунът е много интелигентна, игрива и социална котка. Обича да играе във вода. Често срещана е полидактилията при тази порода. Представителите съзряват полово сравнително бавно – женските към 12-тия месец, а мъжките по-късно.