-----------------
Част 12-Разказът на Тигъра
Луренс,гледаше към реката.Сенките,който се появяваха на лунна светлина,започнаха да танцуват като призрачни фигури.Чу се шум.Мария се появи зад него с бавни крачки.Тя седна до него,и го погледна.Той въздъхна и започна:
-Хм...Майка ми-Мера беше тигрица...Освен мен,имаше и още едно дете-Нура.-Той погледна учудената физиономия на Мария.-Когато пораснахме, характера пролича...Нура ме хапеше и биеше а аз си стоях мирно и не мърдах.Баща ми-Шоус ми сакараше ,че не отвръщах на удара.Всеки ден,когато той отиваше на битка,аз стоях в стаята си,и гледах как се отдалечава с армията си-Просто бяла сянка,отиваща в мъглата.Когато се връщаше,той ни разказваше какво е станало.Аз слушах с ужас,а Нура беше доволен,че някой е...умрял.Когато пораснахме,преди да видя за последно баща си,той ми каза "Когато се откажеш да преследваш нещо,то започва да преследва теб,и ти ставаш уплашената плячка.".Преди не го разбирах,но сега го разбрах...И така стигнах дотук...
-Значи,ти си...?-Мария не можеше да говори.Просто беше смаяна.
-Да.Аз съм принцът на Фавла.-Той се изправи,и я загледа с един,много странен поглед комбиниращ гордост и тъга.
-Ще кажа на другите!-Мария скочи.
-Не,още не трябва да знаят!Обещай ми ,че това ще бъде нашата малка тайна...-Той въздъхна отново,но не каза нищо.Мария кимна.Когато се върнаха,Експерала и Уелсинс се смееха.Когато Мария и Луренс отидоха при тях,Експерала се изчерви(Ако вълците можеха да правят това,де.).Те седяха цяла нощ и се смееха и ядоха наденички...А ноща препусна с нейната колесница.Конете й препускаха яростно по звездите.Ноща нададе вик,който се чу,като дълъг вълчи вой...
-------------------
Част 13-Улер,Земята на Студът
Сутринта настъпи, в която нямаше и следа от буреносните стъпки на жребците на Ноща.Луренс се събуди първи.Прозя се,и се заслуша в песента на птичките.Той се замисли над нещо но тръсна глава,и стана да събуди другите.
-Мария,ставай вече.-Той я побутна с лапа,и още веднъж се прозя.Мария стана,още със замъглен поглед погледна Луренс,и се протегна....Когато Експерала и Уелсинс се събудиха,те тръгнаха на юг.Уелсинс полетя за да види колко им остава до Улер.Tой кацна плавно.
-Има още няколко метра.От по-близо знаете ли как студът удря в лицето?-Той се разтърси за да махне снежинките от тялото си.И наистина.Когато отидаха малко по нататък, студът ги блъскаше в лицата.Имаше сняг на земята.Но когато погледнаха напред-Чудни ледове,планини,заскрежени върхове и...една пещера.Естествено,те се запътиха към пещерата.Ако живееш в земя на лед и студ,все пак ще ти трябва подслон,нали?Стигнаха до входа на пещерата.Дъхът им образуваше мъгла.Отвътре се чу зловещ глас:
-Кой смее да влиза в домът ми,и да ме бепокои?!-Две лапи се подадоха от тъмнината със две сини очи,който гледаха яростно.
-Първо да Ви питам кой сте Вие?-Уелсинс не изглеждаше много доволен,че е премръъзнал и вървял толкова много за нищо.
-Хе-хе...Аз съм Шоус.-Снежния леопард излезе гордо напред,но в очите нямаше никаква следа от гордост.
-Аха...-Луренст погледна въпросително Баща си.-Та...Какво стана?Защо изчезна в последната си битка?
-Ами...В края започнахме да губиме...Те бяха много повече, и много по-силни от нас.Никога не бях губил битка...Дотогава.Нямаше да мога да погледна Мера в очите,ако разбереше за това.Реших да избягам,защото срамът и вината са най-лошото нещо.Но имаше един лъв...Целият в огън,шлемът му-сребърен,но зажълтял от огъня по тялото...Беше отворил уста,и от нея сякаш излизаха огнени змий...Това е.
"Наистина е той!Луренст ми беше казал истината!Мера е истинска!''-помисли Мария-''Но защо Хиес се е бил със Шоус...?Нали той се е появил изведнъж?''
--------------------
Част 14-Планът
Мария крачеше нервно напред-назад.Мислеше над думите и на Луренс и на Шоус.Ами ако той наистина му беше баща?Добре,но нали Експерала й беше казала,че Хиес се беше появил изведнъж...?В главата й препускаха различни мисли.Изведнъж Уелсинс я побутна.
-Хайде.Ако ще събираме армия и ще мислим контра планове,нямаме време за губене.-Той се усмихна леко.
-Добре,ама нали нямаше граждани във Фавла?
-Хе-хе...Не точно.Имаме бели мечки,елени,лисици,птици...-Той започна да изброява на пръстите на лапите си.Мария не го слушаше.Тя се загледа в далечината.Идваха тъмни облаци,от който идваха светкавици.Всеки тяхен гръм звучеше като писък."Писък на умираща душа,в битка.''-помисли си Мария.Тя беше гледала само възтановки на битки,но никога не беше участвала в такава.Тя започна да слуша гръмовете.Започнаха да звучат като песен на писъците.Но за малко и тя да започне да участва,когато,без никакъв звук лапата на Луренст се стовари върху нея.
-Хайде,време е.-Тя подскочи,и го изгледа продължително.Шоус тръгна и те го последваха.Той наддаде дълъг и продължителен рев.В далечината се чу друг рев,в отговор.В миг,на хълма се показаха милиони двойки сини точки,който може би се сещате,бяха очи.Бели мечки,лисици,птици,елени и дори няколко коня започнаха да се приближават.Водачът им-Един стар елен се приближи повече от другите и заговори:
-Знаем да какво ни повикахте-Рогата му се поклащаха на вятъра.Бяха толкова големи,ще приличаха на дърво.Вобще самият елен беше внушителен.Имаше метална маска,от едната страна да лицето си,на която бяха изписани зловещи надписи.-Но ако ще се бием,ще ни трябват оръжия нали?Елате...-Той се ухили.Тръгна между животните,а те му правеха път,и се покланяха.След хълма,имаше втора пещера,но само дето,по-голяма.От вътре се чуваше стържещ звук.Но щом влязоха вътре-Същинска работилница!Навсякъде елени острещи рога,малки птици замъкнали стрели,за острене!Направо бъркотия!Мария застъпва бавно,като се опитваше да стои надалеч от рогата на елените,и копитата на конете.Еленът ги поведе към едно разклонение а после отвори врата.Той се отдръпна за да им направи път.
-Това е една от стаите ни.Ще чакате тук,докато слънцето отново не се покаже.Ако искате се разхождайте,помагайте в работилницата.-Той отвори уста да прибави нещо,но се спря и затвори вратата.Те се огледаха.Стаята беше малка но уютна.Имаше няколко каменни блока за легла,покрити с сняг.Мария остави раницата си на едно от тези "легла" и започна да вади месо,яйца и хляб.Направи сандвичи,и ги раздаде.Леглата бяха три на брой,затова трябваше да легнат по двама на две легла.Решиха да оставят Шоус сам.Експерала легна с Уелсинс,а Мария със Луренс...Ноща се спусна бавно,с тихи вълчи крачки.От работилницата не се чуваше нито звук.Луната огря снежните земи.Звездите започнаха да трептят,като ноти на пиано.Ако наистина някой свиреше,можеше да се чуе Песента на мъртвите...
---------------------
Част 15-Белегът на Луната
Вече беше сутрин,когато Стария елен ги извика да се съберат във входа на пещерата.На маската му проблясваха нови,по-странни яроглифи.Окото,което беше извън максата гледаше тъжно.
-Всички знаехме,че този ден ще дойде.Искам да ви съобщя,че близо до бойното поле,намерихме хълм,и пещера във него.Там една група ще лекува болните.Приготвил съм отвари с който ще намазвате раните.На всеки войник,който влиза в лечебницата,ще излизат по 2 излекувани.Вземете маските си и ме чакайте тук...-Еленът въздъха и отиде да вземе нещо...Мария спря Експерала когато тя си нахлузваше маската.Тя имаше същите странни яроглифи,сащо като на елена,само дето нейната покриваше цялото й вълче лице.
-Експи,аз ще съм в групата на тези който лекуват,нали?-Попита Мария,а Експерала тъкмо си сложи маската.
-Ами май да,защото с тези скъсани дънки,не ставаш за бойното поле.-Се засмя тя.-Впрочем,там е групата ти.-Тя посочи два млади елена,три лисици и около 10 птици.Мария й благодари и се запъти натам...Скоро,те напуснаха пещерата и се запътиха към бойното поле.Гледката която се откри пред тях беше просто ужасяваща-Сиво-черна,напукана земя.Дърветата нямаха нито един зелен лист,но и те бяха посивяли,а по земята вятъра разнасяше черен пясък.Мария беше ужасена.Това наистина не беше Фавла,която помнеше когато дойде.Това беше някакъв друг,ужасяващ свят.Те застъпваха неуверено по сивата земя.Скоро се чу викът на врагът.Смразяващ и ужасяващ,а в далечината им стоеше един пламък.Ревът на този пламък се разнесе,и смрази кръвта.И вече май се сещате,че това беше Хиес...Неговият рев стигна и до хълма,където в пещерата-лечебница стоеше Мария.Оттам се чу и викът,който обявяваше началото на битката.Скоро на няколко метра от нея,се чуваше как зъби се срещат със зъби,стрели цепят въздуха и как конете препускат върху земята.През отвора,тя видя свойте приятели-Те се бореха със всички сили,и избягваха ловко атаките...Скоро един от елените я повика,за да му помогне със един ранен вълк...Писък разцепи въздухът.Мария скочи и се затича към отвора да види какво е станало.Една бяла лисичка беше уцелена със стрела,и сега стоеше легнала със отворена уста,а кръвта се стичаше по блестящата й бяла козина...Мария не издържа на гледката,и изскочи от пещерата.На мига една стрела полетя към нея,но тя се отдръпна бързо и се затича към лисицата.Взе я в ръце,но залиташе изпод тежеста на отпуснатото тяло.Мария влезе в пвщерата, и внимателно пусна лисицата на пода.Бързо взе едно червено лекарство, и намаза с него раната.Тя започна да зараства,и като с магия изхвърли стрелата.Скоро ття и вълкът се събудиха,и се затичаха към входа на пещерата.И така добезкрай-Нов писък,Мария взима ранения и го лекува.Но един писък,беше различен от другите.Той беше остър,но не и писклив.Напротив.Беше мек,но изпълнен с ужас.Мария погледна през процепа и се вкамени.Копието на Хиес неше проболо Шоус.В миг колието му засия.От него извираше меко лунно сияние.Скоро на мястото което беше раната,нямаше нищо.Някой наддаде нов писък.Хиес падна на колене.На мястото на сърцето му се появи рана.Тя започна да се уголемява,докато накрая не разяде самият Хиес.На негово място стоеше едно огнено цвете.От листата му извираха малки пламъци,който танцуваха,а самото цвете беше червено.Шоус се усмихна.Скоро се че радостен вик.Всички хвърлиха оръжията и маските си и заскачаха.А какво стана с армията на Хиес?Изчезна...Мария и другите от екипът излязоха навън...Шоус извика:
-Хайде!Всички към двореца!-Той изчака всички да минат и тръгна най-отзад.До него вървеше Луренст.Шоус се загледа в изкрящите сини очи на Луренст,и забеляза цветните раета на една от лапите му."Не може да бъде!"-Помисли си Шоус-"Той не може да бъде...!Не може да бъде моя син!"-Луренст се обърна рязко,и видя двете очи който бяха вперени в него.Четири сини очи заблестяха.Шоус се усмиха и се обърна...Под лапите и копитата на войните растяха цветя.Нежни и красиви.Скоро някой извика "Стигнахме!" и всички спряха.Шоус излезе напред,и тръгна по мраморния мост.Два коня отвориха сребърните порти.А вътре в двореца-Червен килим,който водеше към един трон.Около червения килим,се бяха поклонили вълци и коне,всички кафяви.Те се редуваха така-вълк,кон,вълк,кон.Шоус отиде до трона и седна.Мария,Луренс,Експерала и Уелсин седнаха до края на килима,по двама от всяка страна.Шоус се огледа,и заговори:
-Mисля,че е време за едно хубаво ново начало.Искам да кажа,че благодаря на човекът Мария,която по някакъв начин е успял да влезе в нашето кралство..-Шоус спря,погледна Експерала и тя се изчерви.-Че,ако не беше тя,ние щяхме да умрем.И благодаря на двете момичета,който започнаха това пътуване,до ледените земи на Улер,за да ме вразумят,със помоща на още двама техни приятели.Но нека не пренебрегваме доброто,и да го възнаградим.Моля,Мария ела пред мен.
-Да,Шоус.-Мария бавно тръгна напред,и когато стигна малко пред трите стълби,който водеха до трона,усети ледения дъх на снежния крал-леопард.
-Искам отново да ти благодаря за това което направи за нас.Мога да ти се отплатя с едно нещо,но и ще те питам първо-Ти тук или във своето царство искаш да живееш....?
-Ами,не,защото там просто,мисля ,че никой не ме харесва,и нямах приятели.А и сестра ми,която е доста по-голяма от мен,ще управлява кралството.И,ако може,бих искала да остана тук.
-Добре тогава.Но не може да стоиш във човешка форма вечно...Затова имам малък дар...-Шоус махна с лапа,и една малка синя снежинка полетя към Мария.Снежинката падна на ръката й,и остави белег,във формата на пълнолуние,а във него,малки снежинки.Изведнъж Мария започна да свети.Тя започна да свети ярко,и никой не можеше да вижда.Скоро светлината изчезна и всички погледнаха към Мария-На нейното място стоеше чисто черен вълк,а знакът със луната и снежинките стоеше на десното й рамо,на предния крак.Мария бавно се изправи,огледа се и погледна към Шоус.
-Благодаря.-Мария седна,и загледа към краля.
-За нищо мил,а когато поискаш ще можеш да се връщаш към човешка форма,и обратното.Сега моля за малко внимание.-Той се увери,че всички слушат,и Мария отиде на мястото си.-Преди много дни,моят син беше изгубен,но сега той е тук във залата.И към пред който падне тази снежинка,значи е той.Не се съмнявайте,но магията която съм направил е безгрешна.-Той каза нещо и пак се появи една снежинка.Този път по-едра и беше бяла.Тя се повъртя,и падна точно пред Луренст.Той стана,отиде пред Шоус,и се поклони.
-Радвам се че се върна.Обещавам,че никога няма да изчезна пак.Сега искам всички да отидат по домовете си,и да се успокоят.Хиес вече го няма.Но да знаете,злото никога не изчезва.То се преструва че умира,но всъщност се опитва да превземе всяка една душа.То може да е тук,във залата.Но винаги ще има кой да го победи.Ако има добро,и равновесие между него и злото,няма от какво да се боим.Но не трябва винаги да сме спокойни.Ние трябва да сме нащрек като коне,във Долината на Пясъчните Рисове.Така,че ако едно зло се съживи,винаги ще има кой да го победи....
КРАЙ
П.П-За тези който са си направили труда да прочетата всички 15 части...Благодаря им.И едно изненада която изненада самата мен-
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация