Някъде много далече, в едно малко селце живеела
млада бременна жена. Съпругът й починал още преди да се роди детето им и
тя била съвсем сама в схлупената си къщурка в края на селото. Един ден,
докато събирала дърва в близката гора, тя видяла малка ранена
невестулка да лежи свита на кълбо до близките храсти. Без да се колебае
дълго, жената взела раненото животинче и го занесла вкъщи. Знаела, че
ако го остави така в гората, то или ще стане плячка на други хищници или
ще умре от глад. А и тя имала нужда от някоя живинка в дома си, тъкмо
щяло да й бъде другарче...
Не след дълго невестулката оздравяла и
макар да била диво животно, се привързала към жената и не се отделяла
от нея. Била кротка и не проявявала типичния за тези животни характер.
Няколко месеца по-късно жената родила. Трябвало сама да се грижи за
детето си и да се справя с всичко останало. Било й много трудно, но
нямало на кого друг да разчита, справяла се доколкото й били
възможностите...
Така си минавали дните, докато един следобед не й
се наложило да излеле за малко и да остави детето си съвсем самичко
вкъщи. Не й се искало, притеснявала се, но нямала друг избор. Не можела
да го вземе със себе си там, където трябвало да отиде. Излязла от дома
си и оставила бебето вкъщи само с невестулката, молейки се всичко да е
наред, когато се прибере. Не минало много време и жената се върнала
вкъщи, но стигайки на прага на дома си примряла от ужас: там стояла
невестулката, устата й цялата била изцапана в кръв и я гледала право в
очите...
Причерняло й в този момент на жената, сякаш светът се
сринал в краката й... Инстинктивно скочила, грабнала подпряното зад
вратата дърво и само с няколко удара убила невестулката - това животно,
което тя спасила от сигурна смърт в гората, което хранела, отделяйки от
собствения си оскъден залък. В замяна на нейните грижи то в първия
удобен момент е посегнало на най-свидното й, единственото й дете...
Точно
в този момент от стаята се чул някакъв звук. Като тих бебешки плач.
Втурнала се жената натам и какво да види – детенцето си лежало в
люлката, а до него... До него на земята имало труп на разкъсана скоро
змия...
Тогава жената разбрала всичко – току що бе убила невестулката, която е спасила живота на бебето й...
Айнщайн казва: "Премахването на предразсъдъците у човека е много по-трудно от това, да разбиеш атома." И има право...
~ . ~ . ~
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация