Лапички - Сайтът на вашите домашни любимци

Кодкод

В горите на Чили и Аржентина живее тайнствена мъничка котка, наричана от местните КодКод или Гуигна. КодКод е с размери на половината на голяма домашна котка.
Кодкодът /Leopardus (Oncifelis) guignaе/ е един от най-малките представители на семейство котки. Главата и тялото й достигат само до около 50 cm., а теглото до 1,5 - 3 kg. Козината ѝ е светлобежова или сива на цвят, покрита с кръгли, малки, черни петна. Върху главата и врата тези петна понякога са под формата по-скоро на ивици. Опашката и е къса, козината е гъста и е покрита с черни, тесни ивици.Известни са два под вида F. (О.) Г. guigna и F. (О.) Г. tigrillo. Първият е с петнисти крака и е по-пъстро оцветен, отколкото вторият подвид.
Кодкод се среща предимно в горски райони. Населяват влажните умерени гори на южните Андите и крайбрежните зони на Чили и Аржентина. Малко е известно за техният начин на хранене, но се знае, че тяхна плячка стават малки бозайници, птици и насекоми. Котката е нощен ловец, добре приспособен за живот в гористи местности и много добър катерач. Много малко се знае и за размножаването на котките Гуинга, те свиват гнездо в клоните на дърветата и малките котенца живеят горе, като птици. Този вид е застрашен от изчезване, доста уязвим и чувствителен към условията на средата. С оглед на тяхното изключително ограничено разпространение, това се разглежда много сериозно. Кодкод е добавен към Приложение II на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове (CITES).

Африканска златна котка

Африканската златна котка (Profelis aurata) е хищник от семейство Котки, подобен на Азиатската златна котка, но по-близък родствено с Каракала и Сервала.
Котките се размножават лесно и бързо когато са заедно в един зоопарк. Бременността на женските трае 75 дни, и максималният брой родени котенца е едно или две. Очите на новородените котета се отварят една седмица след раждането им. Майката котка спира кърменето на котенцата си когато те станат на 7 седмици.
Африканските златни котки са напълно сексуално развити като станат на 18 месеца.
Златните котки живеят до 15 години в зоопарк, но в природата няма известни данни за времетраенето на животите им.

Пясъчна котка

Пясъчната котка (Felis margarita) или Барханна котка е дребен хищник от семейство Котки. Среща се в Северна Африка (Алжир, Египет, Либия, Мароко, Нигер, Судан, Тунис), Югозападна Азия (Иран, Катар, Оман, Пакистан), Централна Азия (Туркменистан, Узбекистан) и Саудитска Арабия. Обикновено обитава пустинните райони, но се среща и в скалисти местности. Тя е добре адаптирана към екстремалните, тежки условия сред пустинята – живее на територии, които са отдалечени от водоизточници и е способна да задоволява нуждите си от вода, използвайки само телесните течности на своите жертви.
Косменото покритие на пясъчната котка е бледожълто, до сиво на цвят. Опашката на това странно животно е украсена с пръстени, а крайниците му – с хоризонтални ивици. Пясъчните котки са добри „копачи“ – това умение им служи не само при лова на подземни гризачи, но и при изравянето на дупки, в които котките се укриват (също както пясъчната лисица). Ноктите на пясъчната котка не са много остри, поради липсата на подходящи места за „подострянето“ им в пустинните условия, както и заради изтъпяването им при копаенето на убежища. Възглавничките на лапите на животните са покрити с гъст слой жилави, черни косми, които ги предпазват от убийствените високи температури и помагат за по-лесното придвижване по пясъка. Защото през летния ден температурата на повърхността на нажежения пясък в Сахара може да достигне 124°С!
Дневната температура на въздуха на сянка в тези региони достига до 58°С, но през ноща пада до 0°С. А в северните части от обширната територия на разпространение на пясъчната котка през зимата вали сняг, като температурите достигат до -25°С. И животното трябва да се справи с всичко това!
Пясъчната котка е активна главно през ноща. При отглеждане в плен животното е много чувствително към човешкото присъствие и се крие. Това не е чудно – в продължение на 6 месечни наблюдения с използване на радиотехника, пясъчната котка е била засечена да си почива извън своята дупка само веднъж, и то след неколкодневен дъжд.
Ушите на пясъчната котка са големи и са поставени широко и ниско отстрани върху двете страни на главата. Тази особеност придава леко плоска форма на профила на главата, но това е отлична адаптация към условията на лов сред сухите и лишени от укрития местообитания на животното. Характерната постановка на ушите вероятно помага и за долавяне на шумовете от движещите се подземни животни. Освен това, ниско поставените уши предпазват котката от увреждане на вътрешното ухо – те са добро препядствие за носещите се из въздуха песъчинки. Силно развитият слух е важен за откриването на плячката, която в сухата околна среда се среща рядко, и то по-често под земята. Слухът играе роля и при специфичния начин на комуникация, който използва пясъчната котка. Тя издава къс, дрезгав „лай“, който показва готовността на животното да се чифтосва.

Обикновено има по две котила годишно — през март-април и отново през октомври. Бременността продължава 59 до 63 дни, след което се раждат 2 до 4 котенца. Очите на малките се отварят на 14 дни, а прохождат на 20 дни. Започват да се хранят с твърда храна след петата седмица и стават независими на 3 - 4 месеца. Достигат полова зрялост на около 10 - 12 месеца. Живеят максимум 13 години.