Щуротиите,историята и приключенията на Мейсън и Теодора-4-та част

След няколко дни общуване с природата  се бяхме успокоили. А и котката вече не посмя да ни закача. Решихме, че ще си станем завинаги на село но...
- Мейсън, защо ни покриха и къде ни носят с клетката?Олеле, Мейсън, страх ме е, може ли да се сгуша до теб? 
- Спокойно мила, чуй пак сме в търбуха на колата и може би ни връщат пак където бяхме! 
- Не искам там,тук е по-хубаво! Ама ние нищо лошо не сме направили!Там е тъмно и само от прозореца може да виждаме навън! 
Отново ни носят на някъде и... оооо имаме нова по голяма клетка. Чудесно поне е можем да си танцуваме на широко. 
Стопанинът ни ни пусна да си летим на воля докато оправи клетката и.... оооо ужас... 
- Теодора погледни, виждаш ли нещо на отсрещния балкон? То вече не е балкон и къде са нашите приятели? 
- Каквоооо? Неее сега с кого ще си говорим?Не ги чувам да пеят!,вече не ми се играе. 
 
- Хей вие двамата какво се сгушихте на прозореца? Хайде в клетката.Но защо сте така тъжни?Какво не е наред? Май се сетих.Ще пусна един запис на корели в компютъра. 
- Мейсън чуй отново пеят и охоо виж ги, та те са тук при нас.Урааа хайде и ние да им отговорим! 
Сега сме щастливи нали си имаме компания!След няколко дни разбрахме, че всъщност ги няма, а е пуснат просто запис и пак се разтроихме, но след няколко дни пак се развеселихме, въпреки това ни остана дупка в сърцето!Очаквайте нова част утре.