Човек и котка

За котката човекът също донякъде е от себеподобните й. В нейните очи той обаче е от по-висок ранг. На базата на доверието тя изгражда към него по-специално отношение, което не е съпоставимо с отношенията й към другите й събратя. Обяснението на тази подчертана привързаност, позволяваща възникване на трайни социални връзки, се крие според някои изследователи на котешкото поведение в остатъчни детски инстинктивни реакции.

Навиците от детството — времето на тесните връзки между майката и малките — бързо се изместват от проблемите, с които се сблъсква животното в борбата за преживяване. Под майчинското покровителство на човека котката може да запази детските си черти. Одомашняването й осигурява закрила. Тя не е принудена да защитава района си, да разчиства сметки със съперници и да задоволява глада си чрез лов. Такива животни могат до дълбока старост да останат нежни и игриви.

Особено благоприятно се развиват отношенията, когато котката рано, например още от 6-ата седмица след раждането си, свикне с човека, т.е. когато той я отглежда и възпитава, и поради това тя го приема като партньор и в по-напреднала възраст.

Котките са особено чувствителни към проявите на приятелско отношение от страна на човека. На тях стопанинът трябва да държи точно толкова, колкото и на грижата за физическото благосъстояние на животното. Не са достатъчни само осигуряването на храна, вода за пиене, чист съд, предназначен за тоалетна, и подслон. Задоволяването на нуждата от контакт е от жизнено значение за котката. Тя самата засвидетелствува своята симпатия към човека, към когото е приятелски настроена, чрез различни прояви. Тя често търси близостта на човека и «разговаря» с него посредством различни движения, мимики и своя «език» . Тя доказва доверието си към него и при обстоятелства, свързани със страх и болка.

Начините, чрез които котката изразява доверието си към човека, са различни при отделните индивиди. По-плахите или подозрително настроени животни дават израз на чувствата си към определен кръг или дори само към един-единствен човек. Други откликват с буйна нежност на всеки, който ги заговори любезно.

Богатата палитра от изразни средства достига кулминацията си при срещите с любимия човек. Поздравителната церемония включва високо вдигната опашка, изгърбване, побутване на милващата я ръка с глава, потъркване около крака, мъркане и издаване на гърлени звуци. Дори гладът отстъпва на второ място. Той бива утолен едва след като бъде изразена радостта, като приветствията продължават дори при първите хапки.

Котките могат да се привържат към човека повече, отколкото към територията си. Това важи и за животните със свободен режим на излизане, стига да се отнасяме с любов към тях.

Приятелското отношение към човека не бива да се приема само като замяна на свободния начин на живот. То бележи по-горно стъпало на развитие, което се проявява в човешка компания. Това обяснява и скръбта, които изпитва котката при загубата на стопанина си.

Съжителството с човека разкрива у котката способности и развива постижения, които свидетелствуват за по-високо развита висша нервна дейност. Възможността ям разгръщане на тези качества зависи от индивидуалната и надареност и от заобикалящата я среда. Ако собственикът й се отнася с внимание и всекидневно се занимава с нея, котката става игрива и се развива добре.

Котката се приспособява към навиците и особеностите на хората от «средата» й. Любопитството и острата наблюдателност често помагат на животното да открие някои възможности, от които то извлича полза за себе си. Упорито и хитро котката преследва определени цели, като използува и човешките слабости.

Нерядко котките се научават сами да имитират човешки прояви. Отварянето на врати чрез натискане на дръжката и използуването на мивката или тоалетната чиния »а неотложни нужди са примери в това отношение.

Наблюдателността и способността за комбиниране позволяват на котката да намери достъп до скритото лакомство или да мине през забранената врата.

Нерядко котката прилага сполучливо и различни методи на психологично въздействие, като насочва човека според желанията си. Тя се преструва на умираща от глад, молейки се с плачлив глас за специална дажба, или се прави на много любвеобилна, като се мята пред краката на човека само за да й обърне внимание и да я погали. Невинната физиономия преди или след направената беля също дели съответно въздействие. Събарянето на предмети и остренето на ноктите в тапицерията действат върху нервите на човека и котката често ги използва като начин, чрез който може да бъде пусната навън или … в спалнята.

Котката има учудваща памет, дължаща се на превъзходното й чувство за ориентация и време. Тя запаметява известни, постоянно повтарящи се събития. Така някои животни свикват не само да придружават донякъде стопанина си, но и да го посрещат по точно определено време. Запаметяват предмети и явления, играещи положителна или отрицателна роля, които при многократно повтаряне се отразяват върху поведението им. Всичко това определя поведението на котката в една или друга насока при срещата й с отдавна познат човек. Радостните приветствия при срещата й с него след продължителното му отсъствие обикновено не са спонтанни и бурни както при кучето. Известно време животното наблюдава новодошлия от разстояние, следи движенията му и едва след щателна проверка, която включва оглед и подушване, отново го зачислява към котешкия инвентар, както постъпва и с някоя мебел или помещение. Извършената със закъснение церемония на приветствуване често е особено прочувствена при по-плахите и чувствителни котки като разкрива степента на привързаност, която животното все още изпитва към стария си познат или стопанин.

Източник:http://domashnilubimci.eu/