Черното куче

             Възрастните хора са скучни не само защото все бързат по своите вечни възрастни работи и все работи ,а защото много трудно можеш да ги събереш около нещо наистина хубаво.    Това знаят всички деца -знаеха го и децата от нашия квартал. Затова те бяха толкова радостни ,когато се появи черното куче .Легнало върху железния капак на канала ,точно в средата  на най-оживената пресечка ,то се виждаше от далеч .Студът ставаше все по-лют ,снегът се натрупваше още .Колите по улиците минаваха все по-малко и по-бавно .На пресечката при черното куче те внимателно го обикаляха. Един ден някой бе оставил на капака малко чердже .После друг остави паничка с отпадъци от кухнята .Всяка сутрин ,като отиваха на училище децата спираха замалко край черното куче .Започнаха да спират и възрастните .Отпадъците от кухните ,които хората даваха бяха толкова много ,че някой бе донесъл цяло сандъче за тях .Когато топлеше кокалите си на това място ,кучето даваше малко топлина и на хората ,които спираха да  го посетят.

     Един прекрасен ден капчуците затрополяха и слънцето блесна в прозорците .Когато децата тръгнаха за училище черното куче го нямаше . Те го търсеха с жадни очи и на връщане .И всички възрастни , които минаваха от тук жадно поглеждаха към железния капак в средата на пресечката .Черното куче не се появи .Идваше пролетта , която всички очакваха .Но с дебелия сняг нещо си беше отишло.

  Какво си беше отишло – питаха се децата дълго след това .Какво , та всички се пръснаха по вечните си възрастни работи ,престанаха да спират на ъгъла и да търсят нещо много важно за очите.

                                  Дончо Цонев