Това е валидна ситуация за абсолютно всеки човек, който гледа куче. Има едни хора обаче, които се отличават от другите - това са собствениците на куче от порода мопс. Мопсовете имат едно по-различно отношение към храната. Те са зависими от нея, те лелеят да сложат поредната хапка в устите си. Мопсовете сънуват храна, плачат за нея и биха дали живота си за последно парче пица. Храната за мопса е като дрогата за наркомана - никога не стига.Всеки собственик на куче познава онзи момент, в който приготвя нещо в кухнята и само след секунда усеща нечие космато и тежко дишащо присъствие долу до крака. Един поглед е достатъчен, за да се види влажният и пълен с глад кучешки взор. Не след дълго тежки лиги започват да капят по пода, все по-силни примлясквания идват изотдолу, все по-нетърпеливи вдишвания и издишвания се чуват от кучешкия гладник.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация