Стъпки в Снега - 1-ва Глава

Стъпки в Снега
1-ва Глава

-Върни се,Лед!-Чу се вик.Наоколо валеше сняг,луната осветяваше всичко наоколо.Котарак,с пясъчна окраска с кафеви и светло-сини точки по гърба,краката,опашката и лицето, тичаше.В устата си държеше син котешки нашийник,с кучешки зъби.Зад него тичаха други трима.Първия,беше червеникав,с жълти очи и грозен белег през окото и на муцуната.Другите двама не се виждаха от бурята.Страшното беше,че тези три котки,имаха нашийници.Грозновати,зелени нашийници,в който бяха надупчени кучешки и котешки зъби.Пясъчната котка,която очевидно беше Лед, се спъна,и полетя напред,като спря до едно дърво.Над него се изсипа обилна купчина сняг.На лицето на червения котарак се намъкна доволна усмивка.Те наобиколиха падналия Лед."Мисли Лед,мисли!" Мърмореше наум Лед. "Мисли,мисли,мислиии!". Пясъчния котарак най-накрая се сети нещо,и погледна дървото над него,и се усмихна.
-Ти наистина не го мислиш,Лед...И най-малкото дете знае,че ти си най-лошия катерач в града...-Усмивката на червения котарак изчезна,след като Лед решително се затича към дървото.Той се изкачи по клоните и се скри в короната на дървото,и многобройния сняг.
-Х-хей,чакай!-Провикна се червеникавия котарак.Двете котки до него-черно-бяла и трицветен котарак само се усмихнаха.-ЛЕД!
-Остави го.-Обади се черно-бялата котка.
-Какво?!
-Никакво "какво".- Отвърна спокойно черно-бялата котка.-Той най-вероятно ще бъде убит от куче или лисица.И впрочем,няма замръзвам тук.
-Добре тогава,Нира.-Промърмори червеникавия котарак.Червения котарак се обърна и тръгна в лек бяг.Другите две котки се спогледаха,и се затичаха след него.Лед,междувременно се обърна да си тръгва,но нещо хвана окото му.Нашийникът,който носеше,беше паднал в корените на дървото.Лед се усмихна, и огледа за всеки случай,и след това внимателно слезе.След като отново стъпи на ледената земя,Лед потрепна.Той се наведе,и захапа нашийника,като го повдигна от снега.За последно се обърна към града,а светлините се отразиха в сините му очи.Той се усмихна леко,почти незабележимо.Беше започнало отново да вали сняг.Лед въздъхна,и започна да крачи в снега.
-Довиждане...Майко...