Снежното куче
Коледа. Момиче, топлещо студените си ръце на красивите червеникави пламъци. Четири котки, сгушени в краката му. Заскрежени прозорци. Тишина. Тих звън на невидими камбанки. Момичето, стоящо пред камината надигна глава. Погали четирите котки и се изправи. Отвори вратата и в миг я обгърна свежестта на първия сняг. Излезе и бялата пелена, покрила големия двор я заслепи. В ръка носеше голям скицник, пълен с всякакви невероятно красиви неща. Четири спящи пред камина котки, весели пламъци, грееща коледна елха, самотна свещ и множество скици на снежнобяло кученце. Ето го-на един лист скача, на друг спи, на трети яде бисквитка...навсякъде, навсякъде бе красивото животно! Толкова искаше кученце момичето! Тя отиде насред двора и отвори скицника на лист, на който кученцето стоеше кротко и гледаше с дълбоките си, топли очи. Тя направи снежна купчинка и започна да вае чертите на красивото животно. Час, два, три изминаха и момичето бе готово. То взе две блещукащи черни мъниста и ги сложи за очи. Взе едно голямо черно копче и го сложи за носле. Дорисува детайлите и ето! Кученцето бе като живо! Момичето стоя при красивото снежно животно докато се стъмни, а след това се прибра.
Сутрин е. Момичето стана и се облече набързо. Погледна през прозореца и, ах, какво да види-яркото слънце грееше в небето и снега бе почти изчезнал! Момичето изтича навън и видя на мястото на снежното си куче само една локва, в която имаше две черни мъниста и едно голямо копче. Момичето падна до локвичката и заплака. Изведнъж тя усети нещо да я бута по рамото. Надигна глава и, о, колко се зарадва, когато видя бяло като сняг кученце, изплезило езиче! С черни очи и носле, чисто и, както откри като го прегърна, топло.
-Моето малко, снежно кученце!-промълви момичето докато носеше кученцето към къщата.
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация