В книгата си „Мъртви домашни любимци“ от 2005 г. Сам Лийт разказва болезнената история на Силки, любимият му хамстер от детството му, който си отива от този свят по мъчителен и недостоен начин.
Лийт бил на шест години, когато Силки опитал дръзко бягство, предизвиквайки щателно претърсване на семейното жилище. Тъй като от животинката нямало и следа след няколко часа, разстроеният Лийт се затворил в стаята си и се хвърлил на леглото.
Приглушено писукане (и изпукване на малки кости) изпод завивките разкрили обаче скривалището на Силки. В книгата Лийт обяснява, че „всички мои личностни проблеми в живота“ тръгват от този травматичен инцидент. „Пиенето, необяснимият, безцелен гняв, унищожителната параноя и безпокойство…“
Смъртта на домашен любимец е труден момент за всяко дете; когато една котка, куче, заек или дори насекомо почине, една малка част от детството умира с него. Такива моменти са често първият сблъсък на детето с тленността, първото му лично преживяване на тежка загуба и печал – много преди детето да е развило необходимите механизми за справяне с такива проблеми.
Онези от нас, които са имали домашен любимец в детството си, са белязани завинаги от тези мини-трагедии и ако някога искаме да си припомним тези ужасни чувства, просто трябва да гледаме видеото по-горе.
В него малко дете е гушнало току-що починалата си любима златна рибка Топ. Момчето целува рибката и казва на майка си, че ще извърши традиционно погребение на златна рибка – т.е., ще я пусне в тоалетната. Няма съмнение, това е, което би искал Toп.
Но след като изхвърля домашния си любимец, момчето осъзнава същинското значение на ситуацията и избухва в сълзи.
Видеото, публикувано в YouTube миналия месец, е гледано над 300 хил. пъти. Топ може и да си е отишъл, но няма да бъде забравен.
Източник: fbr.bg
За да коментирате, трябва да влезете в своя профил. Ако нямате регистрация, можете да създадете нов акаунт.
Вход Регистрация