Синьото канарче

Синьото канарче

По Анина

Аби стоеше на балкона и си пишеше домашните.Прозорецът беше отворен.На дървото кацна едно синьо канарче.То запя тъй хубаво,че Аби вдигна глава от домашните и загледа необичайното гостенче.То я погледна също с черните си очички и й проговори:
-Коя си ти?
Аби като,че ле беше ударена от гръм. Канарчето й беше проговорило!
-Аз...аз съм Аби Кроул.А..а ти как се казваш?-заекваше тя.
-Аз съм Принц Пламък!-представи и се канарчето.
Аби не повярва."Как едно птиче можеше да бъде принц?"замисли се тя. Пламък сякаш прочете мислите и и от небето падна златен огън. Аби си покри очите с ръка,защото светлината беше много силна. Когато тя погледна отново пред нея на клончето стоеше огнена птица.Тя проговори с кадифен глас:
-Спокойно, аз съм Пламък! Аби, шпионите на дядо ме преследват...Ще обещаеш ли, че ще се грижиш за мен?
Аби въздъхна и каза:
-Добре,обещавам.
Пламък се върна в формата си на канарче и политна зад Аби, която слизаше на долния етаж.
-Мамо свърших с домашните и...
-Добре.Но да знаеш, че свърши по-бавно от обикновено-отвърна Лейла Кроул - И какво миличка?
-Ами, докато си пишeх домашните дойде това канарче! Може ли да го задържиме?Моля те,моля те-е!
И тя посочи Пламък който стоеше на масата и си чистеше крилцата.
-Добре,но ще му купиш и клетка и всичко, което му е нужно!
-Мерси, мамо! Ти си най-добрата!
Аби целуна майка си и забърза към стаята си да вземе от парите си, за да купи всичко за Пламък.
Тя ги намери пред компютъра си.
-Пламък, аз отивам до магазина за животни,а ти стой тук! О, и се пази от Рири и брат ми Стефан !
Пламък не разбра какво същество е Рири и само кимна на Аби.Тя се понесе като вихър надолу по стълбите...Пламък чу как се отваря вратата и веднага се качи на лампата.От вратата се подаде една рижа муцунка с мустаци. Рири беше персийска котка. Сърцето на Пламък заби лудо. Персийката извърна поглед към лампата и забеляза Пламък. Тя го прие като декоративно врабче и си тръгна. След малко Пламък огледа стаята,беше много уютно...Малко по-късно Аби се върна.
-Ах,Пламък! Ти трепериш!-забеляза тя.
Тя свали канарчето от лампата.
-Аби, какво същество е Рири?-попита той с треперещ глас-Чудовище?
Аби се засмя и каза:
-Пламък , тя не е чудовище!-каза тя докато още се кикотеше-Тя е моята котка!
Пламък се намръщи.
-Тогава поне да стои далече от стаята ти.
Аби пак се засмя.В този момент братът на Аби Стефан влетя при тях.
-Ехааа,ще ми дадеш ли канарчето?-попита той-Ако не ми го дадеш ще те изкажа на мама, че си си взела канарче!
-Няма да ти го дам! -отвърна Аби- Не ми пука на кого какво ще кажеш !
Стефан сякаш беше разочарован и си тръгна. Аби въздъхна и погледна Пламък.
-Благодаря, Аби. - каза Пламък - Ако той ти направи нещо...
Аби се усмихна.Тя погледна часовникът и попадна в ужас.
-О не, ще закъснея за конкурса!
-Какъв конкурс Аби?-попита той-За летене ли?
-Не за летене Пламък,а за пеене!-каза Аби докато си обличаше якето.
Тя взе листите с песента,и се обърна към Пламък.
-Пламък, ако искаш, ела с мене.А после след като се върнем ще ти сложа клетката и храната.
Пламък литна нагоре,което подсказа на Аби,че той ще дойде с нея.Тя сякаш фръкна по стълбите ,а той я последва.Тя излезе навън и майка й и махна за довиждане.Аби също и махна.Тя излезе от градината и се качи на колелото си.Канарчето летеше над нея и гледаше природата наоколо.Беше много тихо.По малките улици игреха деца.По пътя едно улично куче им метна злобен поглед.След няколко пресечки те стигнаха до една синя къща на която пишеше"Музикалната къща".
-Тук е.-каза Аби докато си оставяше колелото-Пламък ти стой тук или отиди на дървото.
Пламък я послуша и се качи на дървото.Аби влзе в синята къща.Тя чакаше поне половин час, за да дойде нейния ред. Аби излезе на сцената.Пред нея имаше и жури.Тя запя една песен която звучеше така:"Никога,няма да ми отнемеш свободата,никога,няма да ми отнемеш правото-о да тичам.Погледни ме-е,аз съм свобо-одна, нямаш нищо със което да ми отнемеш свободата..."И така трая 10 минути.Като спря да пее средната от журито каза:
-Добре миличка,след 4 дни изчакай решението ни.Довиждане!
Следва продължение.:)