Светулката -същество, което няма нужда от електричество

  Векове  наред още в древноста  хората са се взирали в звездното небе и са се наслаждавали на меката светлина на пълната луна. По-късно откриват силата на огъня, а днес светлината и електричеството са нещо, което възприемаме за даденост и е част от ежедневието ни. По света обаче има организми, които използват биохимични процеси, за да създадат  светлина. Един от тези биолуминисцентни организми е познатата на всички ни светулка.

 Светулките са широко разпространени на европейския континент, включително и у нас. Те са насекоми от разред Coleoptera и излъчват светлина, за да привличат партньори или да ловуват. Светещи органи имат мъжките и женските индивиди, и ларвите, като при някои видове слаба светлина излъчват дори яйцата на насекомото. Светулките са полезни хищници, които унищожават различни вредители - охлюви, гъсеници и червеи. Светещите органи са разположени най-често в задната част на коремчето на светулката. Светенето, или така наречената биолуминесценция, се извършва чрез окислителни химични процеси, при които 98% от използваната енергия се превръща в светлина. Те са най-активни през юни и юли, и в този период могат да се видят из цяла Европа, в Северна Америка, както и в Азия. Предпочитаните от тях места са храстите и ливадите, за предпочитане тъмни и влажни. Светлината от светулките може да се види на разстояние 90 метра.По света са регистрирани над 2000 вида светулки. В България се срещат няколко вида. Най-едрата е голямата светулка. При нея дори яйцата излъчват слаба светлина. Интересен е факта,  че светлината  им угасват, щом се чувстват застрашени. Светулките те са магични същества ,част от нашия животински свят През топлите летни нощи човек може да ги види, понякога в мрака светва и угасва своето “фенерче” летяща мъжка светулка, другаде съвсем на близо сред тревата блести в тъмнината като  синьозеленикав скъпоценен камък безкрилна женска светулка.