РОКСИ-ТЪЖНА ИСТОРИЯ

РОКСИ

Тази история се случи неотдавна в една гора. Не, няма да разказвам за диво животно! Дълбоко в тази гора има една хижа-не действието не се извършва там! Всъщност, главните герои са отишли в гората малко преди края на историята. По-добре да мина направо към това, какво се е случило.

  В хижата живеели един мъж, на име Никола, и кучето му, доберманка. Те не са израснали сред природата-даже напротив! Те живеели в града. Никола наскоро бил завършил училище, когато решил да си вземе куче. Отначало си мислел да вземе мъжки ваймаранер. Отишъл в зоомагазина. Там имало само голямо котило красиви ваймаранери. Всички били мъжки. Те си играели в заграждението и не обръщали внимание на Никола. Той ги гледал захласнат от красотата им. Изведнъж, чул силен лай. Обърнал се и какво да види-малко доберманче. То махало с опашка и гледало Никола. Той се приближил към кутрето. Замахало още по-силно с опашката и едва не скочило извън ограждението.

-Много е сладка, нали?-казал продавачът в зоомагазина.

-Да, така е.-казал Никола и след малко допълнил-Избрах си куче! Това пале.

-Доберманката? Почти се привързах към нея. Милата седи тук от 3 месеца. Е, днес е щастливият ти ден, малката.

-Има ли си име?

-Наричам я Рокси. Но, ако искате, може да й смените името.

-Не, Рокси ми харесва!

 И така Никола взел Рокси у дома. Но животът на Рокси бил труден. На година и половина, Рокси си счупила предният десен крак много лошо. Въпреки усилията на лекарите, кракът не можел да заздравее и се наложило да го ампутират. Рокси свикнала с това. Никола много тъжал за тази случка, но бил много щастлив, когато видял, че Рокси е добре, защото я обичал с все сърце.

 Рокси живяла дълго. Когато Рокси била на четиринайсет години и половина, Никола отишъл на гости на роднини в тяхната хижа, дълбоко в гората, заедно със своето куче.

 На старата Рокси много й харесало. Тя тичала цял ден из гората, все едно пак била кутре.

 Кой би предположил, че ще се случи това? Никола се разхождал из гората с Рокси. Тя тичала из гората, но изведнъж спряла и почнала да лае. Никола също спрял. Имало пожар! Никола изкрещял:

-Бягай, Рокси!

 И те почнали да бягат. Никола се обадил на пожарната, но докато тичал и говорел по телефона, той се спънал и паднал. Не можел да стане. Вероятно кракът му бил счупен. Пожарът вече бил далеч зад тях, но въглеродният диоксид, жегата и пепелта още се усещали във въздуха. Не било опасно за Никола да седи тук, но за Рокси бе.

-Рокси, бягай! Бягай, мила, бягай!

 Но Рокси не го послушала. Това било първият път, в който не изпълнила командата на стопанина. Тя го погледнала тъжно, облизала го по лицето и послушно легнала го него...

 След час, горските спасители и пожарникарите намерили Никола заедно с трикраката Рокси, лежаща до него. Но за красивата доберманка, вече било късно...

P.S.: Тази история не е публикувана с цел да натъжа някого! Написах я, защото искам да покажа истинската страна на доберманите и колко силно ни обичат домашните ни любимци.