Рисовете

   Има 4 вида рисове – Евроазиатски, Иберийски (Испански), Канадски и Американски рис. Най-големият сред тях е Евроазиатският рис, а най-малкият и силно застрашен рис е Иберийският (Испанският).

     Рисове има в Европа, Азия, Близкия Изток и Северна Америка. Обитават гористи местности, прерии, степи – места, на които могат да се скрият, докато дебнат плячката си. Най-характерните белези за риса са „антенките“ на върха на ушите и късата му опашка. За какво са тези косъмчета на върха на ушите на риса? Според някои те му служат, за да чува по-добре, според други, за да „вижда“ по-добре. Така че, можем да приемем, че кичурите косъмчета на върха на ушите на риса, му помагат да се ориентира по-добре за ситуацията около него – те са нещо като допълнително негово сетиво.

   Всеки рис има грива, макар че тя не е като лъвската – царствена и буйна. Представлява по-дълги косъмчета в областта на лицето и шията. Друга „забележителност“ в тялото на риса е, че задните му крака са по-дълги от предните, поради което животното изглежда винаги леко приведено напред.

   Макар че е малко котер, в сравнение с останалите животни в семейство котки – лъвове, леопарди, тигри и т.н., рисът все пак е доста по-голям от домашните котки. Достига тегло от почти 40 килограма! Четирите видове рисове се различават помежду си по различни физически характеристики, защото всеки от тях е адаптиран към живот за различните места, които обитава.

   На лов за храна

   Подобно и на другите котки, рисовете са ловци от засада. Рисът бавно се промъква до набелязаната жертва, докато тя се храни и изненадващо напада. Не се случва често жертвата на риса да бъде преследвана от своя ловец, особено ако снегът е дълбок и условията не позволяват лесен улов. Вместо да се морят излишно, рисовете просто стоят скрити и чакат търпеливо да настъпи удобният момент за нападение. В зависимост от мястото, на което живеят, рисовете се хранят с прасета, бобри, зайци, гризачи, елени или дори птици.