Птицата на живота

ПТИЦАТА НА ЖИВОТА

В една друга вселена, на малка планета, почти като Земята, живеят същества, които са досущ като нас. Биоразнообразието е много подобно на това на Земята, с едно малко изключение... Една много красива птичка...

 Въпросното пернато не е кой знае какво на външен вид-на практика, прилича на най-обикновена чинка, но има огромно значение за животът на далечната планета.

 Още щом са развили своя разум, „хората” знаели едно-трябва да пазят птицата на живота. Не съм сигурна как са разбрали това, дори те не са сигурни. Сякаш просто са родени с това знание...

 Но това не е много важно, а и много се отклоних от историята. Вече трябва да спра с увода и да ви я разкажа:

 „Хората” пазили тази птичка като очите си. Те се развивали, строели градове, правили открития, но никога не закачали пъстрото създание. Но незнайно защо, птиците започнали да измират. Ако изчезнат, това щяло да бъде краят. Останали едва десетина такива птици... След това броят им спаднал до осем... После до 5... После до три... И накрая оцеляла само една птица...

 Това било знак за краят. Какво щели да правят като последната птица на живота загине от старост?...

 Положението не било никак розово. Станало дори по-зле-птичката избягала! Търсели я с дни наред, но без успех...

 Един ден, малко „детенце” се разхождало в парка. Родителите му,  които били от „хората” които се грижели за последните птици на живота се опитвали да прекарват възможно най-много време с детето си, преди да дойде краят. Изведнъж, детето викнало:

-Вижте, вижте! Шарено пиле, шарено пиле!

 Родителите му, както и всички наоколо не можели да повярват на очите си-та това било птицата на живота! Още повече ги учудило фактът, че необикновената птица летяла и събирала клонки, мъх и лишеи със съвсем обикновена птичка, чието оперение било кафеникаво на цвят. „Хората” ахнали:

-Това е женската птица на живота!

 Никой досега не обръщал внимание на тези скромно оперени твари, не се грижели за тях, даже напротив-пъдели ги и стреляли по тях. Кой да предположи, че тези две птици били от един и същ вид?...

 „Хората” Гледали как птичките си правели гнездо с радост и възхищение в погледа. Никой не можел да каже нищо. Никой, освен детето:

-Червено, като нашата звезда, синьо като водата, зелено като дърветата, и кафяво,  като пръстта.

 Това били цветовете на мъжката птица на живота. „Много странно” мислели си “хората” „ цветовете на птицата на живота са като символ на нашата планета и на всичко, което й трябва, за да оцелее. Женските гнездят в гората, хранят се с червеи, които изравят от земята, имат нужда от чиста вода, а за живота на всяка планета е нужна звезда...”

...Птичките отгледали малки, видът оцелял, а планетата „живяла” още милиони години...

Сигурно си мислите „Добре, че нямаме такава птица, тук, на земята, добре, че оцеляването ни не зависи от една чинка!”... Не разбрахте ли? И ние притежаваме такава птичка, за която трябва да се грижим. Нейното име е Земя...