Проектът „Лазар” възкресява изчезнали животни

   Австралийски научен проект, кръстен на възкръсналия Лазар от Библията, си е поставил за цел връщането към живот на изчезнали животински видове. За целта генетиците и биолозите ще използват техники не много по-различни от тези в научната фантастика „Джурасик парк”. Целта на проекта е да бъде възстановена популацията на рядък вид австралийска жаба, която е известна с това, че снася яйцата си през устата. 

  Има обаче и други животни, които привличат интереса на учените.

  Според тях е напълно възможно връщането към живот на изчезналия преди десетилетия тасманийски тигър – вид двуутробен бозайник. Проектът „Лазар” не е единственият, който си поставя такива цели. Учени по целия свят търсят ДНК от изчезнали животни, за да ги върнат към живот. Пред 2009 г. те постигнаха първия си успех, като клонираха изчезналия 6 години по-рано пиринейски ибекс – подвид на испанския ибекс. Вече има планове за клонирането на птицата Додо унищожена от хората на остров Мавриций преди столетия. Други учени пък са насочили вниманието си към гълъба пътник – американски вид, измрял в началото на 20-и век.

  Разбира се, най-амбициозни са тези учени, които търсят ДНК от динозаври. Тяхната задача обаче може да се окаже твърде нереалистична. Според екип от университета в Манчестър сюжетът на „Джурасик парк” е практически невъзможен. Във филма на Джеймс Камерън динозаврите бяха възкресени с помощта на генетичен материал, открит в праисторически насекоми. Паразитите хапели огромните влечуги и пиели кръвта им. Днес откриваме насекоми от тази епоха, пленени във вкаменена дървесна смола – кехлибар. Консултантите на филма „Джурасик парк” смятаха, че от подобни находки би могла да се добие динозавърска кръв и ДНК. Оказва се обаче, че в насекомите, вкаменени в кехлибар, не е останала никаква ДНК. Новото изследване на университета в Манчестър разбива всякакви надежди, че сюжетът на филма може да се превърне в реалност, въпреки че много учени обявиха „Джурасик парк” за един от най-достоверните научнофантастични филми.

  Други варианти за връщането на динозаврите обаче не са изключени. Един от консултантите на филма - Джак Хорнър, по-рано тази година предложи нова идея. Палеонтологът смята, че е възможно с помощта на генетика да се обърне еволюцията на птиците и те да бъдат превърнати в това, от което са произлезли – истински динозаври. По този начин ще се създаде нов вид, който обаче ще има много сходни черти с праисторическите влечуги. Според Хорнър той ще бъде нещо като хибрид между кокошка и динозавър. Птиците притежават динозавърска ДНК, защото на практика са вид динозаври, така че този процес не би бил труден, смята ученият. Дали обаче неговата идея ще бъде осъществена на практика все още е рано да се каже. 

  Възкресяват мамут до шест години

  Съвсем реалистично обаче звучат плановете на корейски учени да възкресят изчезналите мамути до шест години. Те са измрели много по-скоро от динозаврите и в тундрата на Сибир все по-често се откриват запазени останки от тях. Със задачата се е заел не кой да е, а човекът, който клонира овцата Доли.

  Специалистът по стволови клетки сър Иън Уилмут смята, че незасегната ДНК от мамут може да бъде открита в замръзналите кости в сибирската тундра. Ако те не са започнали да се разтопяват, е напълно възможно генетичен материал да бъде изваден от костния мозък на животното и то да бъде клонирано.

  Уилмут признава, че няма да е толкова лесно, колкото създаването на овцата Доли, но той все пак смята, че е възможно запазените мамутски клетки да бъдат превърнати в стволови, а след това генетичният материал да бъде пренесен в женски слон, който да роди животното. Дори и планът на Уилмут да успее, резултатът няма да е истински мамут, а нов хибрид, който ще носи и гени на слон.

  Вече има и добър кандидат за изследване. През май тази година беше намерен добре запазен мамут с кръв във вените.

  Други праисторически животни, които имат шанс да възкръснат, са гигантският ленивец и саблезъбият тигър. Техни замръзнали екземпляри се откриват доста по-рядко, но все пак се срещат в тундрата и ваденето на генетичен материал не би било невъзможно. Същото важи и за огромния ирландски лос – животно, изчезнало преди 11 хиляди години в края на ледниковата епоха. 

  Търси се майка на неандерталец

  По-рано тази година генетикът от Харвард Джордж Чърч каза, че търси приключенски настроена жена, която да стане сурогатна майка на неандерталец. Според него не съществуват пречки пред тази идея и клонирането на най-близкия братовчед на Хомо сапиенс е напълно възможно.

  Професор Чърч е сред създателите на проекта „Човешки геном”, който проследява с помощта на генетика произхода на хората в различните краища на Земята. Именно благодарение на този проект учените вече знаят, че част от хората днес носят в себе си и неандерталски гени.

  Джордж Чърч твърди, че братовчедите на Хомо сапиенс не са били брутални диваци, а интелигентни и чувствителни същества, които дори биха могли да са по-умни от нас. „Когато дойде време да се борим с някаква глобална епидемия или трябва да напуснем планетата, ние може би ще можем да се поучим от тях. Ако ги върнем към живот, неандерталците биха могли да бъдат нова култура и нова политическа сила, която да обогати човешкия вид”, обяснява ученият.

Източник: novinar.bg