По следите на Хачико

                                                            По следите на Хачико

 

  Сега ще ви разкажа една история ,която доста ми напомня за кучето Хачико, което предполагам вие всички познавате. Нека от сега предупрядя или по точно съобщя че историята е по реален случaй.

 

  Беше миналото лято в село Розово. Аз се разхождах по улиците, когато видях куче. Беше средно високо на цвят рижaво-кафяв, доста слабо и уморено. Всъщност за пръв път видях кучето на полянката до нашaта къща. Стана ми мъчно и затова му занесох малко храна, вода и му постелих

в кашонче.То сякаш запомни това и искаше да ми каже, че е много благодарно. Откакто й дадох храната, Берта все вървеше след мен - така я кръсти моя приятелка. Берта бе много мило куче винаги беше до мен сякаш ми беше пътеводител, когато хората ме питаха:
-Твое ли е кучето?-аз с гордост отговарях с : ДА.

 

  Може да звучи странно, но всеки път за училище тя ме изпращаше на автобуса и вечер ме чакаше - точно както Хачико. Бяхме много добри приятели. Една вечер моя приятелка похлопа на вратата и ми каза,че  има проблем с Берта. Оказа се, че някой я бе ударил имаше рана и от нея течеше кръв. Аз изкарах топла вода, парцалчета и ракия и промих раната след което направих компрес и сложих храна. Малко се пооправи, но след една седмица тя вече ми изглеждаше доста болна и слаба. Често ми казваха, че се е била с други кучета много се тревожех за нея. Един ден се  прибрах не в 4:00, а в 10:00. Берта седеше там и ме чакаше. За жалост ето го и нейния край един мрачен ден ми се обадиха да дойда за малко на центъра. Отидох там тя лежеше мъртва безжизнена и много студена.НЯМА Я ВЕЧЕ -казах си  и започнах да плача и да я прегръщам  .

                                             ПОЧИВАЙ В МИР БЕРТА

Край