„Какво мило конче, дебеличко, симпатично и безобидно! Така ти се иска да го плеснеш по закръглената задница!" - горе-долу това са мислили хората, станали впоследствие клиенти на травматолозите Защото понито не е голяма играчка, а малък генерал!
За повечето хора понитата са малки кончета. Това определение обаче е твърде относително - не всичко, което стои на копита и е по-ниско от 147 см в холката, може да носи това гордо име. Всъщност истинските понита имат редица отличителни особености, сред които къси крака и гъста козина.
Те произхождат от много древни примитивни коне, обитавали Северна Европа, планините на Франция и Британските острови Под въздействие на суровите климатични условия - вятър и студ, а така също камениста почва и оскъдна храна - се формирали „очарователните" им особености: гъста козина, разкошна грива и опашка, издръжливост, способност за усвояване на всяка калория и бързо трупане на килограми.
Известно е, че понито притежава необикновена сила и може да пренася товар, който 20 пъти превишава неговото собствено тегло. Оттук произлиза и неговата драматична съдба. В Англия в рудниците и шахтите под земята работили до 16 000 такива нещастни кончета. По цели дни дърпали тежките вагонетки, вдишвайки въглищен прах. Много от тях се раждали и умирали в рудниците, без да видят слънчева светлина.
Но най-популярни и разпространени са шетлъндските понита, или шелти. Тяхна родина са Шетлъндските острови, разположени на 80 км северно от бреговете на Шотландия. Днес те се срещат навсякъде, от Австралия до Канада. Породистите понита, точно така както и кучетата, получават родословни документи, доказващи произхода им.
Всеки, който иска да си купи, трябва да знае, че тези „джуджета" също са коне и значи се нуждаят от същото. По отношение на храната обаче са непретенциозни, ядат овес, сено, през лятото похапват зелена треваТрапезата им се обогатява с ябълки, моркови, дини. Общо взето, имат завиден апетит.На пръв поглед кончето трябва да е меко и пухкаво не само външно, но и по характер. Това обаче не е така.
В сравнение с високите си събратя то е доста по-капризно и нервно. Всъщност нравът му до голяма степен зависи от породата и възпитанието. Но затова пък в компанията на обикновени коне, колкото и да е ниско, то изобщо не страда от комплекс за малоценност. Убедено е, че му се полага лидерското място и не се стеснява да го показва. Не са малко едрите коне, които предпочитат да се държат по-далече от гривестите дребосъци с наполеоновски амбиции.
Понякога родителите, водейки децата си на занимания с конен спорт, предпочитат понитата, защото ги смятат за по-малко опасни. Напразно. Специалистите уверено съветват обучението да започне с голям и спокоен кон, който за разлика от понито, е по-предсказуем и по-малко раздразнителен. Трудно е да се повярва, но падането от висок кон е по-безопасно, тъй като човек има време да се стегне и да се приземи относително меко. Падайки от пони, той лети с главата напред. Язденето на пони има едно предимство - помага на детето да преодолее страха си от големия кон.Миниатюрните понита са нещо съвсем различно. Те са своеобразен еквивалент на домашните кученца и съществуват изключително за декоративни цели. Тяхното яздене е забранено със закон! И какво чудно има, та нали височината на джуджетата в холката не превишава 86 см. Днес минипонитата са много популярни в Америка, където се провеждат и най-големите изложби. Нещо повече: в САЩ работи Фондация за обучение на миникончета за водачи на слепи хора. Незрящите предпочитат понитата по различни причини - от алергия към кучетата или страх пред тях до необходимост от притежаването на по-издръжливо животно. Добре обученото пони водач знае повече от 20 команди. То лесно свиква да живее в дома и никога няма да изцапа килима в хола с купчина тор. Ако има нужда да излезе навън, започва да тропа с копитца.
За да използвате тази функционалност, трябва да в вашия профил, ако нямате такъв може да се регистриране!
Вход Регистрация