Още по темета,,Не купувайте, осиновявайте!''

 Често ви се иска да си имате домашно животно-например някоя известна порода куче или котка. Но вместо да харчите пари за тези скъпи животни можете да направите едно добро дело-да осиновите! Някои може да кажат,,ОМГ! Как така да си взема малко улично бълхарче!?'', но тези хора явно не са истински животнолюбители. Да осиновиш, най-вече куче, не е лесна работа, тъй като майката може да е строга, но има доста начини да вземеш едно малко кученце. Също, да осиновиш котка не е лесно, но котките, които са живеели дълго време с хората, може дори да дойдат сами при вас. А ако вие се грижите добре за тях, те ще останат години при вас и ще са ваши приятели. Така че по-добре осиновете!

Улични кученца

Ето и малко от мен:
 Аз също съм помагала на животните без дом...
 Когато бях на 6 или 5 години се връщах от разходката ни. Една кола мина по улицата и освети с фаровете си пътя. Тогава едно малко коте се стресна и изскочи из невиделица. Мушна се под една паркирана кола и измяука.
 Аз се наведох. Мушнах си ръката под колата и скоро вече крачех към къщи с нещо допряно до сърцето ми-уличното коте.
 Когато се прибрах имах късмет, че тате не беше там. Той не дава да гледаме животни в апартамента!
 Мама го огледа. То беше бяло с черни петна. Мяукаше и гледаше с зелените си очи.
 Мама му сипа мляко в една малка паничка и то лакомо започна да пие.
 Тъкмо щях да ходя на село и реших да заведа котето там. Сложих го в един малък кашон и то заспа.
 След малко тате дойде. Той каза,че ще ме води на село. Аз си облякох едно яке, сложих маратонките си и тръгнах.
 Като стигнахме колата, тате отвори багажника и сложихме кашона с котето в багажника. То се събуди и измяука.
 По целия път все се обръщах назад и гледах котето. По едно време чух едно ''туп'' и погледнах-котето беше съборило кашона и бавно излизаше от него. После мина под седалките и дойде при мен. А аз пък го гушнах.
 На село имах още една непородиста котка-Рижо. Там беше и кучето на баба-Сузи, което за съжаление почина.
 Котето беше мъничко и ние го сложихме в една касетка, постелих му малко парче плат, за да му е меко и топло, а отгоре сложихме дървено нещо като подложка та да не излезе. След това дървената касетата с котето я сложихме в гаража и хубаво да се наспи.
 На следващия ден си тръгнах от село. Котето остана да живее там.
 Но след седмица започнаха неприятности...

 След седмица отидох на село. Но Рижо го нямаше-баба каза,че е избягал. Натъжих се. Но нали си имам още едно коте- тогава разбрах и се разплаках.
 Баба го е била сложила на терасата в дървената касетка и го хранила-давала му много дребни и начукани на малки парченца кокалчета+попара. Но като се върнала да му даде още-котето лежало мъртво в касетката. Аз се разплаках, но не можеше нищо да направя... Умря дори преди да му измисля име...да почива в мир! То ще остане в сърцето ми за винаги...

Авторска статия